Джузепе Лепоре е инженер-химик, колекционер на модерно изкуство, филмов продуцент, член на световната кулинарна организация Confrérie de la Chaîne des Rôtisseurs. Лек, приятен, забавен и интересен. Смее се много, шегува се, оставя впечатлението, че няма невъзможни неща и че животът е лесен. Ако върнем лентата, ще си спомним, че той доведе Франко Неро на София Филм Фест през март 2015, през 2012 г. представи артиста Силвио Формикети в Националната художествена галерия, а през 2013 г. направи първата изложба на авангардния италиански съвременен художник Макс Марра.

Този път италианецът беше в България за представянето на филма Sfashion (който сам е продуцирал) на кинофестивала So Indipendent, за да подготви втора за България изложба на Макс Марра, сега посветена на творчеството му, вдъхновено от Христо Явашев, и за да позира на Георги Чапкънов за бюст. В динамичната си програма с удоволствие и усмивка включи и сп. EVA.

Какво може да накара един инженер-химик да колекционира изкуство? Какво общо има между двете?

Нищо. Общото съм аз, понеже съм зодия Близнаци. Отвън може да изглеждам един, а вътре в мен са поне двама. От 5-годишен знам, че ще стана инженер. Баща ми имаше земеделска аптека за торове и химически препарати и правеше специални рецепти. Като дете любимите ми игри бяха „Малкият химик“ и разни конструктори. В училище обичах математиката. Химията и физиката много ми вървяха. Сега имам компания за сертифициране на работна среда. Усетих потребност да правя нещо коренно различно и започнах да обикалям галерии, ателиета на художници. През 1999 г., бях на 30 г., когато в една галерия в Сохо си купих най-скъпата картина в цялата галерия. Беше на Тео Тобиас, световен артист, работил с Марк Шагал. В момента имам над три хиляди произведения, предимно на съвременни италиански художници, даже не им знам точната бройка. Помагам на много артисти. Купувам техни картини и произведения, организирам им изложби. Превърнал съм офисите на фирмата ми в галерии за съвременно изкуство. Обожавам го, а имам братовчед, също Джузепе Лепоре. Преподава история на изкуството в Болоня и обожава антично изкуство. Носим едно и също име, родени сме в една и съща година, а сме коренно различни. Ха-ха-ха. И решихме да си разменим дипломите. В моя кабинет виси в рамка неговата, а в неговия кабинет в университета – моята.

Разкажи повече за изложбата, която предстои да видим в Националната художествена академия.

Планираме я за месец март. Ще представим за втори път един от любимите ми художници, чиито произведения колекционирам – Макс Марра. Той се пенсионира като преподавател в Художествената академия в Брера. Ще покажем картините му, вдъхновени от творчеството на Христо Явашев, при това в родната страна на Кристо. Надяваме се да включим в нея и произведения на Христо Явашев. Той самият е учил в Националната художествена академия 3 години, преди да емигрира.

В момента позираш на Георги Чапкънов. Как се случи това?

Запознахме се около Нова година. Бях довел жена ми и дъщеря ми, за да им предложа да се пренесем тук. В България се чувствам много хубаво, като вкъщи. Идвам много често. Пренасянето ми се размина, защото доведох семейството ми около Коледа и беше минус 20 градуса. Обаче се запознах с Чапа и се харесахме. Позирам му от три месеца, идвам за по два-три дни. Ателието му е вълшебно място. Там се чувствам извън реалността. За мен е истинско удоволствие да ходя.

На фестивала So Indеpendent беше представен филмът Sfashion, на който си продуцент. Защо реши да инвестираш в този филм и въобще как започна да се занимаваш с кино?

Филмът разказва за краха на една фабрика за висша мода. В Пулия, където съм роден, беше пълно с такива шивашки фабрики. Вече не е останала нито една. Заплатата на един работник заедно с данъците възлиза на 3500-4000 евро. Излиза скъпо. След като настъпи кризата, стотици фирми в Италия фалират всеки ден и модата е един от най-засегнатите сектори. Цялата продукция се изнесе в Източна Европа, Молдова, Тунис, Китай, Индия, Турция, Бангладеш.