Ние, българите, като цяло все се чувстваме прецакани от случващото се.

Има го това. В едно интервю Ники Кънчев ме попита кой е проблемът на българите. Казах, естествено, как всеки смята, че са парите, но за мен основният проблем на българите е безрадостността. Не можем да се обвиняваме за това. Има много дълбоки наслоявания, ако щете, от 500 години робство, които са ни смазали.

Наблюдавате ли хора, които печелят в игри на късмета?

Не. Това няма нищо общо с истинския късмет. Даже мисля, че неправилно се използва думата късмет там. Късметът няма нищо общо с игрите на късмета. Защото няма нищо общо с външните обстоятелства. Много често животът на хора, които ударят джакпота в такива игри, после се прецаква тотално. Така че за мен това не е късмет, а някаква форма на проклятие. В Щатите някой ударил ултраджакпот умира, деградира, ограбват го. Това не е късмет, а код. За мен късметът е състояние на духа, не е печалба отвън. Човек, който има късмет, може да случи неща, които го изразяват. За мен дори начинът, по който си изкарваш парите, има значение. Ако ги изкарваш по креативен начин, който те изразява, мисля, че се чувстваш различно, отколкото ако някой ти ги даде наготово. В единия случай се изграждаш, в другия – деградираш.

Късметът е част от вселената на неопределеността. В косвен смисъл може да се каже, че е свързан с избора, ако изберем да си променим настройката на съзнанието. Но не да си повтаряш: от сега нататък аз имам късмет. Не е интелектуално или ментално усилие. А по-скоро е валидизация на една друга реалност. Закърмени сме с идеята, че за да успяваш, трябва да си компромисна личност. Така че част от геометрията на неопределеността е всичко, което разбива рутината и безрадостността ни и вкарва в добрия смисъл магия в живота ни.

Все пак коя от многото дефиниции за късмет можем да изберем?

Цялата книга е пълна с такива дефиниции – можем да започнем с първата и да завършим с последната строфа. Късметът е факторът, който кара нещата да се случват в твоя полза. Нещата се случват в твоя полза, когато не търсиш полза. Да не търсиш полза означава да нямаш цел. Ето това е вселената на неопределеността и един от най-великите закони на физика Хайзенберг за неопределеността. Всички потенции на дадено събитие като резултати съществуват временно. Едва когато дефинираш някое от тях, тогава кристализира като вариант в живота ти. Нищо не е определено. Някои твърдят, че ако в запечатан плик има отговор на това дали са те приели или не в университет, преди да си отворил плика може да се промени реалността. Но в момента, в който го отвориш и прочетеш, край. Късметът не обича да бъде наблюдаван. Затова прекомерните усилия го гонят. Когато си лежерен и отпуснат, го привличаш. Но и това не става насила. Затова хем трябва да има стремеж към него, хем не. Книгата е ноу-хау как да станеш приятел с късмета, но това не е следствие на определени стъпки.

С отправени пожелания за късмет предизвикваме ли го?

Разбира се. Още по-хубаво е да го подарим. А естествено, че късмет е едно от най-хубавите неща, които човек може да пожелае на друг. Защото може да се живее и без късмет, но това е един скапан живот. Затова е много хубаво да пожелаеш на някого да има това, което го вади от скапания му живот.

Единият късмет само ли ни е нужен, за да не ни е скапан животът?

Много фактори. Безпроблемие. Безкомпромисност. Всеки има някаква дарба от вселената на неопределеността. За някои е късметът, за друг – безпроблемието, за трети – свръхефективността. Трябва да си откриеш дарбата от вселената на неопределеността, за да стане животът ти не просто по-лек, а по-цялостен, по-качествен, по-изпълващ. Мога да кажа, че късметът не е да ни носи нещо отвън, а да ни дава пълнота отвътре. Изключително много нараснаха напоследък паническите атаки. Почти всеки ги е преживявал, пандемично се разрастват. Зад паническата атака стои тревожността, а кое стои зад нея – неудовлетворението и отхвърлянето на живота, който живеем, и на средата, в която сме. Ние сме психически тежки и жестоко затормозени. Вселената на неопределеността ни дава лекота. Късметът ни дава лекота. Той има отношение най-вече към нас – какви сме отвътре и как се чувстваме. Като видиш човек на късмета, той излъчва радост и лекота, иска ти се да си с него. Присъствието му носи късмет на теб самия.

Вие колко такива хора сте срещали?

Не много. Те не са много по принцип. В България особено, където живеем в тежка безрадостна среда и тя ни прави тежки безрадостни хора. Хората на късмета са родени такива и не се поддават на средата. Като ми дойде такъв човек на семинар, винаги семинарът е пълен. В живота на такъв човек нещата се случват с невероятна лекота.

Може ли да отъждествим неформалните лидери с късмета?

При всички случаи те са се докоснали до геометрията на неопределеността. Някой може да е с късмет, друг с някое друго качество, но при всички случаи са неординерни по своята същност. Те не живеят според причинно-следствените правила на доста бетонираната реалност, в която сме поместени. Не дават рамката да ги извае според калъпа си и да ги направи тухла в стената. Затова всеки трябва да открие дарбата, която го свързва с вселената на неопределеността.

Откриването на тази дарба самотно занимание ли е?

Тя понякога сама се проявява. Мен винаги са ме питали как да открия призванието си. Казвам – няма как да стане по интелектуален път. Просто започваш да елиминираш нещата, които не те изразяват. Махаш това, което не ти носи радост. Често ми казват – махни ми тревожността. Аз отвръщам, че не трябва, тя е алармена система. Дори да я изключа с някой медикамент, аз изключвам автентична връзка с Аз-а. Така че ти трябва да си я махнеш, като направиш съответните промени в живота си. Като цяло трябва да премахнем всичко, което ни причинява тегоба и тревожност.