Имало едно време едно момче, което не смеело да вдигне поглед. Светът отвън бил възрастен, недоброжелателен, страшен по най-страшния начин – необяснимия. И то вървяло, гледайки надолу. Само че с порастването му се наложило да отваря все по-широко очите си, да учи за художник, да работи, да отглежда своите собствени деца, да бъде сериозен мъж. Мъжът обаче не забравил момчето, което някога бил и решил да направи филм, за да му вдъхне смелост и да каже на родителите – подкрепяйте децата си, не се опитвайте да ги направите удобни за вас самите, помогнете им да вдигнат поглед.

Горе-долу това е предисторията на филма „Лили рибката“, който тръгва по кината на 9 февруари. Филмът търси аудиторията на децата и техните родители и това го прави различен от всичко, снимано у нас през последните 30 години. Негов сценарист, режисьор и продуцент е Ясен Григоров, оператор е Красимир Андонов, музиката е на Виктор Стоянов. Сред актьорите са Татяна Лолова, Койна Русева, Стоян Радев (тримата са синеокото циганско семейство на Лили Рибката),Калин Сърменов, Добрин Досев, Красимир Ранков, Николай Урумов, с интересни малки роли се включват Луизабел Николова и Линда Русева.

Филмът е красив визуално, заслугата е на Момчил Тасев и самия Ясен (художници), костюмите – циганските са наистина вълшебни, са на Дора Сомова. Двуметровата кукла на говорещия японски шаран, чиято внучка е Лили Рибката, се задвижва от кукления актьор Димитър Иванов.

Във филма се разказва за Необикновеното дете Алекс-Дани (в ролите Калина Асенова и Боян Григоров), което има обикновени родители. Малката циганска магьосница Лили (Дарина Досева) е в ролята на вълшебния помощник, който трябва да преведе семейството на Алекс-Дани през трудностите.

Коя е Лили Рибката?

Лили Рибката е границата между света, който познаваме, но не харесваме и света, който ни привлича, но не познаваме. Тя е хлъзгава и неуловима. Вероятно е могъща магьосница, със сигурност душата й е на циганка. Прилича на Пипи Дългото Чорапче заради свободната си мисъл, а и заради това че са връстнички - и двете са на девет и никога няма да “порЕснат”, както самата Пипи се изразява.

Къде е личният момент в сценария ти?

Във всяка една дума. Сценарият е вид изповед за моето детство, прикрита в приказна форма. Аз бях момче, което се страхуваше да погледне възрастните и съучениците си в очите и се ненавиждах заради това. С усилие и с течение на времето си наложих да не вървя с наведена глава по улиците. Има такъв кадър във филма – точно ме пресъздава, още повече, че синът ми (Боян Григоров) е в ролята на момчешката половинка на невероятното дете, която носи името Дани – та, Дани отива сутринта на училище и покрай него притичват весели съучениците му, а той върви бавно, за да остане сам и е със сведен поглед. Това съм всъщност аз.