Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение? – казал Цицерон в първата си реч срещу Катилина преди около двайсет и един века. Кой е Катилина? Древноримски гадняр от знатно потекло, който се опропастил финансово чрез разгулен живот, задлъжнял надлъж и нашир и решил, че ако влезе във властта, ще оправи проблемите си. Бил готов и да убие този-онзи, Цицерон например, защото му стоял на пътя. Цицерон, блестящият оратор, го изобличил в Сената, произнасяйки общо четири речи срещу Катилина.

В „Речи против Катилина“ на Амели Нотомб също имаме блестящ оратор. Това е чисто новият пенсионер Емил, доскорошен учител по старогръцки и латински, който току-що се е настанил в къщата на мечтите си в малко селце заедно със съпругата си Жюлиет. Двамата са влюбени от 6-годишни и никога не са имали нужда от другиго, за да бъдат щастливи – нито от деца, нито от приятели, още по-малко от съседи. Но без да знаят, заедно с новата къща те са си купили и съсед. Паламед Бернарден е лекар по професия, но досаден до нечовечност. Той развива лошия навик да им гостува всеки ден между 4 и 6 следобед, никога не казва и една дума по своя инициатива, а на въпросите на Емил и Жюлиет отговаря само с да или не. Именно за да запълни мъчителните паузи, Емил се впуска в пространни монолози, а красноречието му учудва дори жена му. Нищо обаче не може да наруши темерутското мълчание на Бернарден. И тук Амели Нотомб се усмихва по познатия диаболичен начин и вкарва героите си, тези възпитани и мили хора, в лабиринта на собствените им характери. Както казва Емил в началото на книгата: „Не знаем нищо за себе си. Мислим, че свикваме с това, което сме, но е точно обратното. Колкото повече години минават, толкова по-малко разбираме кой е този човек, от чието име говорим и правим разни неща.“ Емил например научава, че е страхлив и че не знае как да се справи със злоупотребяващия с търпението му съсед. Или пък се досеща...

Доброто също като златото никога не се среща в чисто състояние в природата, казва Нотомб през устата на героя си. Златото у нас винаги е смесено с кал, предразсъдъци, гняв, самохвалство, завист, които неочаквано излизат, провокирани от дебелокожието на Катилина. Нотомб припомня мита за Пенелопа, която тъче платно за кандидатите си през деня и го разплита нощем. „Светлината подпомага жалката комедия на благоприличието, мракът свежда човека до разрушителния му гняв.“

В тази малка Нотомб, написана преди 20 години, откриваме чертите, с които белгийската писателка ни печели книга след книга – афористичност, ирония, краткост (не бива да се подценява!), осмиване на стереотипите (на французи, японци и т.н.), размесване на културни и исторически митове. В „Речи против Катилина“ обаче има и една отчетлива студенина – Амели Нотомб изглежда като учен с бяла престилка и защитни очила, който, извършвайки лабораторен експеримент, наблюдава как насекоми реагират на външни дразнения. Кой би искал да го наблюдават така безстрастно?