Le feeling, мамо, le feeling

eva.bg 20 January 2018

Аз съм от майките, които отричат всякакви книги за бебета. Разчитам на интуицията си, която обаче ме е докарвала до безброй безсънни нощи и чудене: „А сега пък какво става? Та тя е яла!“. Поради тези и още неспоменати причини реших все пак да хвърлям по едно, две, три очи на някоя и друга книга. Така се добрах до „Бебе. Made in France” на Памела Дракърман. Само ще споделя първоначалната мисъл, която препусна емоционално през копнеещата ми за сън глава: „Някаква си американка ще ми говори как да си гледам детето и то по френски модел. На мен, българска майка мила.“ Заприлича ми на книгите от серията „Как да забогатея за 10 дни“, например. Но реших да й дам шанс.

Ето и няколко акцента, които ме впечатлиха.

Със сигурност не са ви питали: „Прави ли си нощите?“. Първосигнално отговорът ми беше „Прави моите нощи. Безсънни ги прави.“ Във Франция тази фраза означава „Спи ли нощем детето?“. За всички мами, които се чудят да спрат ли млякото на бебето, защото се буди всяка нощ, само ще спомена какво научих. Децата имат няколко цикъла на сън. Понеже още са малки, не могат да направят връзката между тях и е напълно вероятно да помрънкват, да стенат или да се въртят неспокойно. При нас е същото, но ние не усещаме прехода, защото годините си казват думата. Та не си мислете, че точно между този преход детето се е събудило, защото е гладно. Моята седеммесечна дъщеря вече от три дни не се храни нощем и, видиш ли ти, няма истеричен рев за мляко.

Мама Памела разказва и за „le feeling”. Факт е, че разбират и чувстват всичко тези малки хитри бебенца. Всеки път си представям как в моментите, когато дъщеря ми ме гледа с големите си очи, си вика: „Маме, маме, какво те очаква!“. Та, разчитам на „le feeling” да й обясня в близките дни, че мама има нужда от сън и поне 30 мин. спокойствие дневно, за да си изпие кафето. Хубаво е да има и поне час лично време, докато Ади спи през деня. Теорията защитава мнението, че детето трябва да се приобщи към нуждите на останалите членове на семейството. Тук ще спомена и убеждението на Франсоаз Долто, която възприема децата като възрастни хора и общува с тях като такива. Обяснява им света такъв, какъвто е. Тоест, забравяме за „Имаш ли чиш? Амка ли ти се? Хайде да нанкаш.“

„Трябва да научиш детето да понася фрустрацията.“ Звучи страшно като да „Трябва да мъчиш детето“. Но далеч не е така. Това е максимата на французите. А вече и моя. Хареса ми. Затова искам да науча детето ми да може да „почака“. Търпението и владеенето на първичните емоции е ключов елемент не само за децата, но и за нас. Колко пъти съм съжалявала, че думата „тъпак“ отново е изскочила от устата ми в неподходящия момент. Мама Памела споделя и теорията на Дидие Пльо, а именно, че детето трябва да разбере, че не е единствено на този свят. Ако и майката го проумее, смятам че доста бракове биха били спасени.

А какво мислите за присъствието на таткото по време на родилния процес? Моят мъж някак се озова на мястото на действието. Мама Памела споменава възможността той да се окаже от „работещата страна“. Сещате се, нали?! Та дано моят Митко не е бил точно там, докато съм се опитвала да „придвижа“ въздуха от гърдите към корема.

За финал ще обобщя, че по време на бременността си явно съм следвала поведението на вманиачена американка, която живее във форумите и вечно е в дилема това дали не е вредно за бебето. Не бъдете и вие такива.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР