В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Мария Попова и "Нейните 7"
Януари е любим. Може би съм от малкото човеци, които чакат с нетърпение да настъпи заветния януари. Замислих се тези дни и ще ви споделя моите 7 причини януари да е просто любим. Цяла седмица ме владеят емоции като щастие, нетърпение, вдъхновение. С най-голямо удоволствие им се подчинявам и позволявам като силна вихрушка да управляват мислите и действията ми. Забелязвали ли сте, че през януари всички сме едно цяло. Обединяват ни толкова много неща - не ни се ходи на работа, мързи ни, още ни се почива. А ето и още няколко.
През януари сме дебели. Подчертавам всички сме дебели. Обединени сме. Заедно сме в мрънкането, вайкането, тръшкането, ридаенето. И няма значение дали реално сме дебели, важно е, че Пепи и тя е качила килограм, а Ленчето цели два. И когато го осъзнаеш, ти става леко на душичката, защото разбираш, че не си сам. С теб са още Райчето, Мимето, Весето. И сте едно цяло. И си благодарен, че не си сам в борбата с килограмите, и не си сам, когато гаджето те напусне, и не си сам, когато на работата те овикат, и не си сам, когато преживееш загубата или провала. Имаш си толкова много рамена, на които да избършеш някоя друга сълза или сопол. А точно сега те са толкова чаровно закръглени. Защото януари е любим.
През януари не ядем мандарини. Също така портокали, банани, свински пържоли, друсан кебап, кюфтета. Става ти леко, че няма да обидиш леля си, защото не си се почерпил от нейните гозби, а стринка си, че не си пробвал от тяхното прасенце, което видиш ли тази година излязло доста крехко. Всичко е изядено. Всички са щастливи и няма обидени. И всички знаете защо сега не ми се яде свинско и руска салата. Близки сме си, защото и вие не искате свинско и руска салата. Отново нещо ни обединява. Защото януари е любим.
През януари нямаме пари. Безпаричието ни обединява. Някой да се е похвалил с подарък за жена си за 300 лв. през януари? Просто ей така, защото била готина. Стискаш си петте лева докато можеш. Обаче има нещо вълшебно в това. Осъзнаваш, че нямаш, защото си дал. За на дъщеря ти куклата. За на баба ти новата тава. За на баща ти сервиза за ракиени чаши. Безпаричието през януари не е трагично. Тъжно е, когато е през февруари, март, април. Така че тази седмица с такъв кеф си ям закуските по два лева и никак не се оплаквам. Дала съм, ще ми се върне. И знам, че и Ванката и той е дал, и на него ще му се върне. А до тогава с него в обедната почивка пред любимата закусвалня. Защото януари е любим.
През януари чертаем. Обожавам да драскам фигури в тефтера си, които доста често не мога да оприлича на нещо. Но те са там всяка година и всеки януари. Рисувам си сърчица, защото през годината искам да обичам. Опитвам се да начертая основите на къщичка, за да имам уютен дом, обичам да повтарям кръгчетата, които хаотично съм пръснала по белия лист, за да имам безброй монети в джоба си. Чертая доста линии, размятани в различни посоки, за да пътувам и да ме води сърцето към прекрасни емоции. И така всички, по един или друг начин, чертаем бъдещето си за настъпилата вече година. Обединени сме от мисълта за светлите дни, за добрите дни. Защото януари е любим.
През януари си казваме „чао“. Казваме „чао“ на стария тефтер и чертежите, които е съхранил, на обидата през 2017 година, на изпитанията и провокациите. Казваме „чао“ на голямата любов, за да я посрещнем още по-страстна и още по-любима. Казваме „чао“ на миналото, но му обещаваме да го запомним, за да продължим да се учим от него. Казваме „чао“ на прекалената амбиция, за да я стимулираме отново, но този път доста по-безболезнена. Казваме „чао“ на изпуснатите моменти, защото тази година ръцете ни ще са по-силни, за да ги хванем. И винаги ще вървим ръка за ръка. Защото януари е любим.
През януари чуваме тишината. Хубаво е. Заслушайте се. Любима ми е. А на вас?
