Из "На Нищо Не Прилича" от Ирен Леви, откъс от „Хмутовете“

...Пръв видя обявата На Нищо Не Прилича. Той се закова пред листчето хартия, което щеше да преобърне живота му, и остана там час или два, или три, докато някой излезе, после още някой. Около него започваше да се вдига все повече и повече шум, но той не се обръщаше. Беше вперил поглед в снимката си и се чудеше как ще постъпят сега хмутовете.

И без това беше решил да се предаде, защото в обявата пишеше, че който пръв я види и има нещо общо с него самия, е длъжен. А той отговаряше и на двете условия. И тогава чу някъде зад себе си гласа на С Краткотрайни Превалявания:

– Ама страхотно си излязъл на снимките.

Прозвуча неподправено мило и хмутът се изненада.

– Ще ми дадеш ли автограф?

– И на мен.

– И на мен, моля.

На Нищо не прилича разкова погледа си от снимката, обърна се и видя С Краткотрайни Превалявания, Няма Никой Вкъщи и Розовата, които държаха в ръцете си по една обява.

– Вие не можете ли да четете? – колебливо попита той.

– Май, не – каза Розовата. – Винаги съм мислела, че на вратата ти пише „На Нищо Не Прилича“, а се оказа, че се казваш как ли не, освен така.

На Нищо Не Прилича наистина спря да прилича на каквото и да било.

– Все пак ще ми дадеш ли автограф? – попита Няма Никой Вкъщи. – От нетърпение ще го фалшифицирам...