Миглена Ангелова е нещо като римейк на Чавдар войвода – кой не знае за нея, за мъжете й, за четирите й брака, за четирите й деца, за голямата й уста, кой не е гледал участието й в миналогодишния ВИП Брадър, когато подлуди съквартирантите си и накрая спечели зрителския вот. Тази година Миглена се завърна на екрана като коментатор – пак във формата ВИП Брадър. Издаде и книга – „Искрено и лично за Големия VIP Брат“, в която анализира живота в Къщата, правейки паралели с живота навън. Доста интересно четиво!

В кариерата й се появи и нова роля. Миглена има две внучета – роденият в Копенхаген Деймиън Таге Томас Кристиансен, по-известен като Янко, от голямата й дъщеря Дора, и Алия, родена в Неапол, дъщеря на Адриана, едната от близначките й. Другата близначка Стефани се омъжи в Тунис за Бесем Фериани, но както и Адриана, живее в Париж. Дора, която е египтоложка, прави докторантура в Хайделберг и двете й сестри често пътуват при нея от Париж. Най-малкото дете на Миглена, 21-годишният Илия, живее в София и работи в продуцентската къща на майка си. Родителския си стил тя обобщава така: „Имам любима работа, която винаги ми е била приоритетна. Даже сега, когато вече би трябвало да съм се кротнала на едно място, това продължава. Не съм нито майката, нито бабата, която би трябвало да бъда. Би трябвало да съм се спряла на едно място и да си гледам внуците. Нали това се очаква? Аз никога не съм живяла според очакванията, не, живях известно време така през соца, но след това ми мина. Обичам да следвам своя живот и от децата това искам. Да не се занимават с мен. Всичките ми деца имат мои качества. Като цяло правят една Миглена“.

В последните години Миглена Ангелова има бизнес с Китай – съвместно с Шанхай Медия Груп прави филми за инвестиционния климат в България, предстоят филми за Гърция и Сърбия.

Срещаме се с нея в столичен мол, където тя идва с огромни очила, почти скриващи дребничкото й лице. Поръчва си капучино и го получава в чаша XXL. На масата сваля очилата си и пред мен е жената, която по собствените й думи не е бучка масло върху ничия филия.

Имаше травестити на представянето на книгата ти. Елза Парини, но не само. Да не си икона на общността?

През предаването ми „Искрено и лично“ от 2000 до 2013 година са минали около 15 000 души и кариерите на доста от тях получиха силна позитивна енергия от него. И за Елза Парини, и за София Борисова, за Кали и Емануела то беше нещо като първи стъпки към известността, като благословия за кариерата. Не е вярно, че българите не изпитват благодарност. С някои от тези интересни личности поддържам връзка през годините. За заети хора това означава, че се чуваме от време на време. Има сериозен респект от двете страни, аз много ги уважавам, те мен също.

В книгата ти ме впечатли почти математическото отношение към живота. Как, ако живеем с някого 50 години, ще сме вечеряли с него 20 хиляди пъти и т.н. Препоръчваш го като лек срещу илюзии, но това не е ли демотивиращо?

Животът може да бъде изчислен. В Международната академия за телевизия и радио работим с декана на журналистическия факултет в Москва Сергей Ерофеев, много мъдър човек, по проект как младите хора да осъзнаят желанията си и да ги сбъдват. Имаме таблица на човешкия живот, един гнусен квадрат, и в него можеш да си зачеркваш отминалата година, която вече принадлежи на смъртта. Това те кара да живееш по друг начин. Ерофеев включва в таблицата 100 години, аз моите ги направих 120. Така можеш да си дадеш сметка за житейската математика, да се попиташ какво правиш през следващите години. Защото ние пилеем времето си още от раждането. Едно от най-хубавите писма, които съм чела, е на Сенека до Луций за пилеенето на времето. Как всеки е благодарен за парите или подаръците, но не и за времето, което си му отделил и което няма как да възобновиш, защото отминалите минути принадлежат на смъртта. Ако го кажеш така – на смъртта, нещата стават други. И започваш да не гледаш телевизия, да не седиш до безкрайност във фейсбук.

И това го казва телевизионер! Нали това работиш?!

Не работя това. И не казвам, че телевизията губи време, а празното съдържание. Дали с телевизия, дали в празни разговори, дали четейки глупави книги, които са написани, защото авторът е искал да види името си на корицата. По-добре се наспи, изрежи си ноктите, лакирай се, помисли за нещо. Затова смятам, че житейската математика трябва да бъде изучавана и прилагана. И когато един човек тръгне да се жени за друг човек, не е лошо да си помисли колко време иска да живее с него и да си представи с този човек колко отпуски му предстоят. Ако изчисля, че от тук нататък имам още 30-ина години, или 60 отпуски...

Това какво ти дава?

Разумно, премерено отношение, в което си даваш сметка какво те очаква. Можеш да живееш все едно няма зима, но тя ще те удари с лопатата по главата. Хубаво е да се подготвиш за нея.

Откога започна с този подход?

От 5-6 години и ми личи. През тях остъргах глупостите, които социализмът ми беше налепил. Да търсим на всяка цена доброто у хората – но понякога него го няма. Да сме удобни, да сме съгласни с колектива.

Ако трябва да върнеш времето назад и да се облегнеш на тази математика, как биха ти се разпределили нещата?

Ще ми е жал за времето и енергията, изгубени в напразни опити да помагам и да се занимавам с хора, които просто не е трябвало да допускам до себе си, защото ме вкарват в един миксер и ме разбиват. Слава богу, аз не можех да лежа разбита на земята, трябваше да се събера и да стана заради четирима души, които много обичам. Но бях много лесна плячка...