Тренираш ли пред огледалото в банята?

Далеч съм от идеята да си напиша нещо, да го репетирам и после да го рецитирам. Това е най-късият път към провала. Аз искам да се проваля по дълъг и болезнен път. Казвам на публиката, че гледа форма на самонараняване, на самоунижение, защото стендъп комедията е един от най-добрите начини да си докараш болка. Когато се получи, е изключително приятно усещане, когато не стане, ми е виновна публиката. Разказвам много от личния си живот, пълно е с нелепици и весели истории за това, което правя, коментирам репликите на публиката. Не търся да засягам смешничките неща, с които сме свикнали, за отношението между тъща и зет, за секса, за блондинки и перничани. Темите ми са актуални, защото няма как да минавам с едни и същи шеги всяка седмица. Общо взето – добрият стар роуст (специфично шоу, в което водещият кани приятели и познати, а те го „изпичат“ от шеги, подигравки и дори обиди – б.а.), да се заяждаш с някого, без непременно да го мразиш. След акциите на Валери Симеонов например имаше вълна от смешни коментари във фейсбук. Хората имат нужда да сдъвчат нелепицата, за да я обезсилят, вид лекарство.

Във фейсбук профила ти някой беше постнал изказване на Радой Ралин, че човек се ражда гол, а го изпращат с костюм, така излиза, че живее за единия костюм. Какво е положението с костюмите при теб?

Не съм точно костюмният тип, но имам няколко костюма, те са ми като униформа и все още ми трябват, понеже не съм тръгнал да мра. Ти ми даваш идея да оставя бележка, ако умра все пак, с кой да ме погребат. Единият ми е малко голям... Може би все пак със синия костюм... И трябва да си направя снимка. Баба ми 20 години преди да умре си беше направила снимка за некролог, казваше – аз по-хубава няма да стана. И друго ме притеснява – във фейсбук не можеш да умреш истински. Седмица след това стената ти е тагната от хора, които не понасяш, но те разказват единствената си случка с теб. Слагат общи снимки, на които изглеждаш с 15 килограма по-дебел. И хората си казват – ау, да, покойният наистина беше много дебел през 90-те. Да, да, какво стана, пропи ли се нещо, кризата ли го удари?

Дванайсет години станаха. Това беше любимото ми хоби. За жените разбрах, че колкото и кахърни проблеми да адресират към мен, много повече искат да прочетат нещо забавно, отколкото конкретно разрешение. Защото решението за една не върши работа на останалите. Докато забавният текст може да обиди жената, която ми е писала, но ще зарадва всички останали, така че аз работя за всички останали. В шоуто си обаче съм доста по-циничен, отколкото ме познават вашите читателки. И само срамни истории разказвам.

Разкажи някоя срамна история.

Човек, както и да се държи, би могъл да получи обрив на определени места. В 60 процента от случаите това нещо се хваща в басейн. Или беше в 6 процента от случаите? Лошото е, че то не минава, не е като в песента на Данчо Караджов „Може би съвсем случайно мина“, не, седи си. И в един момент дозряваш да отидеш на лекар. А на него всичко се показва. Единственият проблем е, когато лекарят е жена. Този кожен лекар беше жена, което не си личеше от фамилията, защото беше арменска – Арапамян. И когато влязох при нея... Тя е виждала и по-големи обриви, въпросът е виждала ли е по-голям носител на обрив?

Предполагам, историята е с щастлив край.

Разбира се, днес тя е една от водещите специалисти, но... все по-рядко се обажда. Такива неща разказвам, умерено срамни.

Разбрах, че си снимал за „National Geographic“.

За формáта „Explore Bulgaria“, този път концентриран само за София. Излъчват сериите всеки понеделник от 21,30. Режисьор е Георги Богданов от прочутото документално дуо Богданов-Мисирков. Трябваше им водещ софиянец, който да прави маймунджилъци, за които, честно казано, съм твърде стар. Мислех си, че повече ще искат да плямпам и по-малко да се движа, но беше обратното. Имаше пълзене в екстремната пещера Духлата, летях с парапланер, скачах, тичах, малко като шестокласник. Пропуснаха момента, че съм на 41. Не знам кой им е отказал преди мен, но аз приех.

Казват, че животът започва на 40. Или беше на 50. Твоят започна ли?

Моят е като едновремешните касетки, първата част свърши и сега я обръщам от другата страна. С това, което съм правил досега, успях да стана бегло познат на хората. Чарът на бегло познатия е, че не знаеш съученик ли ти беше, от квартала ли е, по телевизията ли го даваха, готви ли тоя човек, пее ли. Така винаги мога да отрека, ако някой ми търси сметка, че съм го обидил. Ще кажа, виж, не съм аз. Може Иван Звездев да е или някой друг. С моите познати се шегувам, че вече съм тотално развален човек, фактът, че водя сина си в бар, го доказва. Стендъп комедията е най-живописният израз на кризата на средната възраст.

Вярваш ли в кризата на средната възраст? Не е ли мит?

Тя е като дявола – вярваш или не вярваш, е около теб.

Повечето хора се надяват, че човек с чувство за хумор като теб дълбоко в себе си е мрачен и потиснат.

Силно мрачен и потиснат съм на моменти и после страшно си се подигравам за това нещо. Много искам да бъда възприеман като мрачния пророк, който между забавните неща казва истини.