В малкия бар „БарДак“ има 15-20 души, което според Драго е малко. Може би София още не е излязла от ваканционната леност, а може би е заради лайв излъчването на ВИП Брадър по телевизията, кой знае! В бара в различни фази на седенето и стоенето прав се виждат мъж с патерици, режисьор с брада, актьорът Иван Юруков, който признава, че е попаднал случайно там, но остава за шоуто, приятелката на Драго, фен на Левски и фен на ЦСКА – това се разбира малко по-късно, и един-двама стендъп комици, дошли да видят как се справя колегата. Между масите се мотае и симпатично хлапе, синът на Драго, който по бащините думи е задължен да присъства. Дете, в бар, по тъмно! Какво си мисли този?! Тъкмо с приятелката ми да вдигнем кръвно 200 и справедливият ни гняв да изригне, и се сещаме, че не сме във форум на бегемама, и мигом се успокояваме – тя с помощта на бира, а аз с нещо, което с бармана условно нарекохме блъди мери.

За Драго това е втори сезон на шоуто му, 12 представления са вече зад гърба му и е натрупал опит. Във фейсбук страницата му днешното шоу е анонсирано така: „Обещавам да обидя доста хора, ако вие обещаете да не им казвате. Входът е на принципа на краудфъндинга – ако ме потупате по рамото, ще ви простя, че няма да дадете кинти“. А кинтите са 3, хора, за час и половина – два непрестанно говорене от страна на Драго, който, освен това, изглежда доста секси по риза с навити ръкави и джинси и някак много мъжествено пие от бирата си. Започва се с разказ как го поканили да подгрява агитката на Локо Пловдив. А химнът на пловдивските железничари е със следния величав текст: „Катеричка рунтавелка се качила на табелка и написала с молив... Локомотив“. И Драго се развихря на тема футболни фенове, катерички рунтавелки, оттам се прехвърляме неусетно към други покани, които е получавал – да води предаване за София по „National Geographic“ или да коментира мъж и жена, които спорят за планетарни тъпотии по Канал 3. Успява да въвлече и хора от публиката, но най-често е прекъсван от собствената си плът и кръв по линия на синовната благодарност – или както там се казва, когато децата намират някое родителско изказване за особено нелепо.

Колко е голям синът ти? Плащаш ли му да идва с теб?

Павел е в шести клас. Плащам му в непарични мерни единици. Помагам му по математика, оставям го да не си оправя леглото понякога. Казвам му, че това е добър житейски урок, защото така разбира, че колкото и ниско да падне в живота, баща му вече ще е падал по-ниско с това, което прави пред публиката. Казано сериозно, водя го, защото е във възраст, в която се чувства голям, в бара вижда хора, разговаря с тях, това му се отразява добре, усещам го.

Не те ли е страх, че ще ти налетят защитници на правата на детето?

Искам да бъда нападнат. Търся конфликти с четири очи. Моля те, скарай ме и с някаква феминистка организация. Винаги казвам на феминистките, че съм на тяхна страна и мястото на жената не е само в кухнята, в никакъв случай, защото кой ще изпрахосмучи в хола тогава? Но те не ми обръщат внимание, изглежда, трябва да се разправят и с много други тъпанари.

Как стигна до стендъп шоуто?

Като се замисля, това е най-естественото нещо след толкова години стоене пред публика и хапливи забележки. Гледам на него като на екстремен спорт. Хората обикновено търсят предизвикателство с изправяне пред страховете си от високо, дълбоко, пред собствената си неувереност. А един от основните страхове на водещите е киселата публика, която казва – хайде, разсмей ме, да видя можеш ли.

Имал ли си кисела публика?

Искам кисела публика, която не се заиграва с тръц и пръц, и цици, а иска да чуе и важни, кисели неща, каквито говори Джордж Карлин или в българския вариант – Радой Ралин. В България вариететното, комедийно представление имаше добри корени, после ръбовете му започнаха да изтъпяват, после и самото то изтъпя, докато се превърна в нещо колосално тъпо като „Комиците“ или дори „Шоуто на Слави“. В никакъв случай не превръщам шоуто в самоцелно леене на мръсни думи. Не обичам това – да предизвикаш смях, казвайки гъз, гъз, гъз. И хората да се смеят, все едно сме в четвърти клас и някой е казал Мръсната дума. Ако дойдете, ще чуете какво ме вълнува и дразни мен самия. Ако не сте трезви, още по-добре... понеже съм на процент от напитките.

Имал ли си класическата случка – недоволен слушател замеря пишман комик с чаша? Или българската публика трудно се разделя с чашите си?

Не винаги това, което аз мисля за забавно, е забавно за публиката. Затова в началото има т.нар. загряване, за да видя кой е за първи път, кои са лошите момчета или момичета, кои са домъкнати пряко волята им, гледам да запомня колкото може повече имена. В крайна сметка всички по някакъв начин участват в шоуто. Има хора, които се заяждат с теб, защото мислят, че твоите смешки не струват. Дай боже да са повече. Битката на живо с тях е много забавна.