Тази година, едно от най-блестящите събития в света на модата – Met Gala, бе посветено на японската легенда Рей Кавакубо. Изложбата Rei Kawakubo / Comme des Garçons: Art of the In-Between е втората по рода си биографична експозиция в Института на костюма, чийто главен герой е жив творец в света на модата.

„Рей Кавакубо е една от най-влиятелните и значими фигури в света на модата през последния половин век – коментира главният куратор на Института на костюма Андрю Болтън. – Със своята работа тя до голяма степен предопределя естетичните канони на днешния ден.“ За изучаването на гения й Болтън отделя повече от година. Селектира 120 емблематични модела на Comme des Garçons и ги разделя в секции, разказващи за „взаимността“ между „Минало, настояще и бъдеще“, „Единство и мнозинство“, „Ред и хаос“. Причината? В едно от интервютата си Болтън разказва как с изненада е научил, че Кавакубо сравнява собствените си творения с коани – известните въпроси гатанки, решаването на които според дзен-будизма може да доведе до прозрения относно смисъла на битието. „Целта не е да успеете да разшифровате коаните. Важното е най-накрая да разберете, че те са парадоксални и лишени от смисъл, а вашият интелект е ограничен. Освобождавате ума си и преминавате на следващото ниво на възприятие. Невероятно, но това е, с което се занимава Рей Кавакубо – тя създава свои коани“, споделя Болтън.

Разбираемо кураторският екип се отказва да разгадава мистицизма на Comme des Garçons, а подчертава вълшебството на абсурдната му странност и категоричност. „Рей е на 74 години и няма друг дизайнер, чиято работа да е по-достойна за изследване на музейно ниво. Няма и такъв, с когото да сравним смелостта й и самоувереността, с която отговаря на предизвикателствата – категоричен е Болтън. – Питате защо избрахме тя да бъде вторият дизайнер, удостоен приживе с честта да бъде тема на Met Gala? Просто погледнете моделите й. Те говорят сами за себе си.“

Историята на Comme des Garçons започва в зората на 80-те, когато модният свят се прекланя пред дръзката женственост и откровения сексапил: от буржоазната красота на моделите на Ив Сен Лоран през провокативните фатални жени на Тиери Мюглер до съблазнителните линии на Азедин Алая, почти не оставящи простор за въображението. Но както знаем, със сладостта не бива да се прекалява. Перфектен момент захаросаната идилия на западния подиум да бъде разтърсена от бурен източен вятър – непознатата японска дизайнерка Рей Кавакубо. Година след като се установява в Париж доскорошната студентка в токийския университет Кайо успява да отвори собствен бутик и да презентира първата си колекция – непонятни за публиката обемни силуети, при това изцяло в черно и напълно опровергаващи познатите канони на женствеността. Годината е 1981 и очаквано реакцията е отхвърляне. Критиката презрително нарича колекцията „хероинов шик“, а малцина прозират, че скоро Кавакубо ще застане до най-важните личности в света на модата. Всъщност именно тя, заедно с Йоджи Ямамото, издига в култ черния цвят, преосмисляйки напълно функцията му – вместо елегантно да подчертава фигурата, да създава напълно нови форми и светоусещане. В разрез с мнението на пресата черното на Comme des Garçons моментално става символ на бунта и интелекта, противопоставяйки се на култа към топмоделите амазонки и „обективизацията“ на женското тяло. В мрачната му стилистика бързо се припознават жените от сферата на изкуството, които впоследствие биват кръстени с японската дума „karasu“ – „врани“. А след това, в желанието си постоянно да създава нещо ново, Кавакубо заменя черното с червено, после със зелено и бяло. 

Но защо точно тя поставя една от повратните точки в модната история? Мнозина търсят отговора в миналото й. Рей израства в сложните следвоенни години, когато Япония излиза от Втората световна война разгромена политически и финансово. През 70-те в страната се формира различно ново поколение (подобно на това във Великобритания през 60-те), което – без да се е докоснало пряко до ужаса на Хирошима и Нагазаки – живее с неговите социални последствия. Прибавете и настойчивото налагане на западните ценности върху японското общество по време на американската окупация в края на 40-те и революцията от 1947 г., когато за първи път в историята на Япония жените получават избирателни права. Тези стъпки водят до сформирането на първото феминистко движение в страната през 70-те, а то от своя страна се превръща в катализатор и движеща сила за новото поколение момичета. Самата Кавакубо разказва, че през младостта си неведнъж се е сблъсквала с неразбирането и неодобрението на обществото – във все още патриархалната среда японката, избираща кариера пред семейство, е считана за не особено интелигентна егоистка. „Никога не спрях да се боря – споделя в интервю Рей. – В мен се ражда гняв и аз го превръщам в източник на енергия.“

Някои критици смятат, че зад провокацията и привидната странност в колекциите на Кавакубо стои именно идеята за силната и независеща от стереотипите жена, отхвърляща привлекателността като самоцел (особено тази в мъжките очи). Често, изследвайки въпроса за телесността (най-яркият пример е колекцията пролет-лято 1997), Кавакубо поставя под съмнение идеалите за красота на западното общество, а в набора й от дизайнерски инструменти са включени всички техники, опониращи на правилата на модната сцена: деконструкция вместо спретнато зашити и в идеален ред елементи, сурови и необработени краища вместо фини подгъви, унисекс детайли и множество метафори за диктата на модната индустрия. Дори в есенната си колекция от 2005 г. тя показва едва разпознаваеми образи на булки, подлагайки сватбените им рокли на тотална деконструкция.

С течение на времето коаните на Кавакубо увличат все повече от наследниците й на подиума. А и не само – самата Миуча Прада, която си е заслужила етикета икона в съвременната мода, не веднъж е споделяла, че за нея Кавакубо винаги е била източник на вдъхновение (припомнете си естетиката на нейния ugly chic, идеите й за антисексуалност и радикалните й възгледи за принципите на „разкошната“ мода). Почти всички ключови дизайнери на 90-те – от Алекзандър Маккуин до Хелмут Ланг и Мартин Марджела, попиват идеите, които Рей залага в колекциите си: някои се прехласват по свръхобемните й силуети, други създават минималистични униформи за кариеристки, трети изграждат изцяло нови кройки и силуети. И не е важно доколко визията им се преплита с колекциите на Comme des Garçons – всички до един се наслаждават в напълно новото си поле за изява, докато освобождават жените от догмата обезателно да изглеждат красиви и сексапилни, а модата – от чисто комерсиалната й функция.