Има писатели, на които просто не можем да устоим, заради предвкусването на удоволствието, което сме свикнали да получаваме от книгите им. Веднага виждаме поне 2-3 намусени критически физиономии, които размахват пръст, че литературата не е за забавление. Но в случая на Бил Брайсън зад лекото му писане стои фин и ироничен, както и много точен коментатор на света около нас, така че – да, обичаме Бил.

Бил Брайсън е роден в средата на най-американското столетие - през 1951 г, по средата на Америка, в „Зърнения щат“ Айова, в разцвета на най-многобройното американско поколение – бейби бумърите. Израства с фантазията да бъде супер герой. Тича неуморно из махалата, облечен с любимата си овехтяла футболна фланелка с мълния върху нея и хавлия, завързана около врата му вместо плащ, преодолявайки високи сгради с един скок и побеждавайки злодеи (а понякога и обикновени кретени) основно в мислите си. Тези негови приключения скоро му печелят прозвището „Хлапето Мълния“.

Училищни подвизи, семейни празници, прекрасни и ужасни роднини, пикници и ядрени опити; първи срещи със секса и алкохола – всичко това е забъркано в неудържимо смешния разказ на Брайсън за единственото безценно съкровище, което човек може да носи винаги със себе си – спомена за щастливо детство.

Бил Брайсън, който дълги години живя във Великобритания, е удостоен с Ордена на Британската империя за принос към литературата, а също и с наградата “Джеймс Джойс” на университета в Дъблин. В продължение на пет години Брайсън е ръководител на кампанията за защита на английската провинция. Той е и почетен член на Кралското научно дружество.

Представяме ви откъс от „Животът и времето на Хлапето Мълния” на Бил Брайсън:

По стечение на обстоятелствата скоро след това ми се случи нещо, което хвърли малко повече светлина върху въпросите около секса. На връщане от детската площадка една събота открих, че майка ми я няма в нито едно от обичайните ѝ леговища и реших да се обърна към баща си. Той тъкмо се беше върнал от дълго пътуване до Западния бряг – за мач от Световните серии между „Чикаго Уайт Сокс“ и „Лос Анджелис Доджърс“, доколкото помня, така че имахме да си разказваме много. Затова отидох в спалнята му, очаквайки да го заваря да си подрежда обратно багажа (което той правеше толкова грижовно и с такава наслада, както и подреждането на куфара). За моя изненада пердетата бяха спуснати и родителите ми се боричкаха под чаршафите. За още по-голяма моя изненада майка ми печелеше схватката. Баща ми очевидно беше хванат натясно. Издаваше звуци като уловен в капан дребен дивеч.

‒ Какво правите? – попитах аз.

‒ О, Били, майка ти ми преглежда зъбите – отговори баща ми бързо, макар и неубедително.

За миг всички притихнахме.

‒ Голи ли сте? – попитах аз.

‒ Ами да, защо?

‒ Защо?

‒ Виж – поде баща ми, все едно, че това беше нещо, което налага дълги обяснения, ‒ малко ни е топло. Това със зъбите, венците и така нататък си е работа, която бая загрява. Знаеш ли, Били, ние почти привършихме. Защо не слезеш долу, а ние ще дойдем след малко.

Доколкото знам, човек получавал травми от подобни неща. Аз обаче не помня да съм се притеснил дори малко, въпреки че минаха няколко години, преди да позволя на майка си да погледне отново в устата ми.

Беше голяма изненада, когато ми просветна, че родителите ми правеха секс – сексът между нечии родители винаги изглежда като нещо невероятно, разбира се, но беше и донякъде радостно, тъй като правенето на секс през 50-те не беше лесна работа. Ако двамата са голи и мъжът е отгоре, а отдолу жената стиска зъби, за да издържи ‒ това беше горе-долу допустимо, но почти всичко останало беше забранено в Америка по това време. Почти всеки щат имаше закони срещу секса под каквато и да е форма, отклоняваща се от гореспоменатата норма: оралния и аналния секс, естествено; очевидно, хомосексуалния; та дори и нормалното, доброволно сексуално общуване между двама души, ако те не са женени. В Индиана те пращаха в затвор за четиринадесет години, ако насърчаваш човек под двадесет и една години или му помагаш да „извършва мастурбация“. Римокатолическата архиепископия в същия щат обяви горе-долу по същото време, че извънбрачният секс не само че е греховен, нечист и може да се отрази зле на репродуктивната способност, но и представлява комунистическа пропаганда. Сега, как един бърз тек в купата сено би подпомогнал безмилостния поход на марксизма, така и не стана ясно, но то и нямаше особено значение. Важното беше, че ако обявяха нещо за проводник на комунизма, човек беше наясно, че няма как да припари до него.