С перлата на фолксцената и вече четиринайсетгодишния й син се срещаме в ресторант „Монтерей“ в Студентски град. Тримата с приятеля й живеят наблизо. Влизайки, виждам Софи с голямата й разкошна усмивка, седнала на дълга маса в празния ресторант, облечена с черна рокля без ръкави, златни обици с кръгли прозрачни камъни, с грижливо направен маникюр с по един брокатен нокът на всяка ръка. На безименния пръст на дясната й ръка – златен пръстен с кръгъл прозрачен камък. Годежен ли е, питам, а Софи грейва – „Да!“. И леко и цветно заразказва за предложението от любимия си.

Сгодена е от рождения си ден на 5 декември миналата година. С Гринго били в Германия и понеже обичат да си правят изненади, дошли майка му и сестра му, донесли торта, запели Happy Birthday, а той извадил кутийка. На колене не паднал, Софи му била забранила. „Ще станеш ли моя жена?“, попитал. Тя казала „Да, да!“ и си сложила пръстена. Дали е с диамант, не знае. Окръгля очи. Не смее да пита любимия си колко пари е дал за бижуто. Кога ще се оженят? И двамата искат семейство, живеят заедно от година и половина. Ако може на сватбата да бъде и бъдещото им детенце, ако може да е в нейния корем. Дори вкъщи спорят, Софи иска момиченце, а Гринго и Лоренцо – момче. Но това е Божа работа, обобщава Софи. Сега са се съсредоточили върху кариерите си. Вече и двамата пеят. Гринго си има продуцент от „Диапазон рекърдс“ и 4-5 хита. На Софи й направило впечатление, че тананика в колата, и докато се разхождат по улицата, че пее вярно, че гласът му е хубав, и попитала: „Любов, защо не опиташ?“ И ето го – вече записва песни, прави клипове, ходят заедно на участия. 24 часа не се разделят. И не могат да си се наситят. А сватбата искали да е в по-тесен кръг. Взели да пресмятат – като поканят нейните близки, родители, четиримата й братя с жените им, племенниците й – общо девет, приятелите, заедно с близките и приятелите на Гринго... както и да го смятали, стигнали до скромната цифра – тук хубавата Софи прави пауза – 1000 души.

В света на циганите е така – животът се празнува. Като се родил Енцо, президентът Георги Първанов й изпратил букет. Пък тя веднага поръчала цигански оркестър. Като се случват важни неща в живота й, трябва да има оркестър. Ето, на 14 години като била, дошъл оркестър вкъщи и казали на майка й и баща й, че я искат да им е певица. Били я чули как пее. Баща й отсякъл: „Не!“ Майка й го уговорила меко: „Пусни детето. Аз съм я възпитала добре да е жена. Тя знае как да се държи. Нека пее, щом иска.“ Затова Софи не завършила единайсети клас на училището пансион, в което учела в Етрополе. Тръгнала да обикаля с музикантите и да пее.

Иначе си спомня как ходела на училище сутрин. Как през зимата навън е студено, баща й става, пали печката, отива на работа, с братята й закусват и слушат по радио „Хоризонт“ детската приказка в седем без десет с онази музика, в която кукурига петел. Пък Гринго й се смеел – фините линийки като малки ветрилца се пръсват отново от очите към върха на носа й, смеел й се, че е почнала да се връща към спомени от детството. А тя го питала – ти твойто не помниш ли? И той почвал и да се сеща, и да разказва, та чак се унасял.

Първата си любов срещнала, когато била на 16. Късно узряла. Даже майка й се тревожела, че няма гърди, че не е развита. Че чак мислела да я води на лекар. Ама ги успокоили – колкото по-късно се развие една жена, толкова по-късно ще й дойде менопаузата – чернокосата сладкодумница срещу мен хитро врътва очи. Ама не, не помни кое е било първото й момче. Те просто излизали в село Брусен, до Етрополе, където е родена. Играели с четиримата й братя със съседските деца навън – нали знаеш, на ластик, на топка. А къде се целувала за първи път, не може да се сети. То какви целувки да са били. Сигурно е било с някое от съседските момчета. Тя въобще не живее за миналото – казва ми го, когато я питам за бившия й приятел Дачо. С Гринго си говорели, че най-важно е какво се случва сега. Какво да се разхождаш назад или напред в бъдещето. По-добре да живеят днес.

Не приема да говорим и за бащата на Лоренцо. Той се вижда със сина си, разбира се. С всички съм в добри отношения, ми казва Софи. И допълва, че не е лесно да се постигне такава хармония. Но с Гринго им е хубаво, защото и двамата са си поживели. Взели са си достатъчно. Той е на трийсет, тя – на четирийсет и на двамата им се иска семейство, деца. Пазят си връзката. Не гледат встрани и пак се ревнуват. Тя си е ревнива. И той също, макар че нея нарича ревнувачка. Ама ревността е по-друга – че всеки си има мнение и е ревнив понякога да стане неговото. Но вече знаят, че любовта е да правиш компромиси и да говориш с другия. Да му кажеш, ако нещо не ти харесва. А не да мълчиш. И друго знае Софи – че любовта на мъжа минава през стомаха, и си го глези своя Гринго. Той е българин от турски произход и при тях си има порядки. А тя ще му сготви на два-три дни, ще чисти. Прави му български манджи – свинско със зеле, мусака, пълнени чушки. Само десертите не ги умее много, защото не обича сладко. Но гостоприемно е поръчала вкусни еклерчета, да ги опитаме. И хапва, за да убеди и мен. Признава, че все пак може да прави десерти – български: мляко с ориз, баница с яйца и сирене. Научила е от майка си, която готви много вкусно. И Гринго научила да яде национални ястия. Преди се хранел само с месо и салати.