Занзибар, пауза по всяко време

Обичайният поздрав в Занзибар е карибу, но може да ви поздравят и с джамбо или селяам алейкум. Като почти винаги поздравът е прелюдия към някакво предложение, което ще ви отправят. Никой тук не поздравява просто от любезност

Ваня Шекерова 26 September 2017

Снимка: Ваня Шекерова

 

Изпитание на доверието 

Започваме да се ослушваме за кратки екскурзии, от запад на изток островът се прекосява за не повече от час с кола, от север на юг – за около два, два и половина. Проверяваме цените на превоза и гида в туристическите бюра. Не се осмеляваме да се возим на местните маршрутки даладала, които мъжът ми оприличава на камионите за превоз на животни. И докато се питаме кога къде да отидем, един слабичък зъбест тип със скрита под овална шапка раста ни сподиря с въпроса искаме ли такси. Дали защото говори сравнително добър английски, дали заради това, че не е особено натрапчив, се заиграваме и се разбираме да ни уреди климатизирана кола до кораловия риф. При това за доста по-малко пари от оферираните в държавните бюра, а и на връщане да минем през ферма за подправки.

хотeлски комплекс Coral Reef

Противно на намеренията ни да си платим едва когато се върнем вечерта, пичът, на когото дори името не знаем, успява да ни измъкне доларите още преди да тръгнем, да ги смени на едно място в края на града и да слезе в съседното село Бубубу, обяснявайки, че е оттам и че и без него шофьорът ще се оправи прекрасно с нашето пътуване. Споглеждаме се: дали не изтеглихме късата клечка, доверявайки се на непознат? Шофьорът ни Сали не само че не знае на английски нищо друго, освен селяам алейкум, а и може да ни поиска колкото реши, за да ни върне обратно. Хакуна матата, напомняме си и се оставяме на съдбата, приела образа на добродушен чернокож мюсюлманин. Той спира пред разкошния хотел Coral Reef на източния бряг и пита с пръсти в колко да дойде да ни вземе.

Цялата прелест на Индико

Не позволяваме на съмненията в неговата почтеност да отровят деня ни, посветен на дъъълга разходка по финия бял пясък, обрамчващ спокойните океански плитчини с цвят на дебело стъкло. Индийският океан, галено наричан Индико, храни местните в буквалния смисъл на думата, въпреки че ресурсите от риба са на изчерпване. До рифа, където се разбиват вълните, сигурно има километър. Към него се носят няколко каяка, платноходки чакат желаещи да се гмуркат. Непрекъснато ни преследват масаи, които тук, макар и въоръжени с традиционните си дървени тояги и боздугани, са изгубили цялото си воинско достойнство и са се превърнали в търговски посредници. Газим, газим, газим в плиткото, докато намерим по-дълбоко да се потопим и да поплуваме, водата е топла, та топла. Срещаме се и се снимаме с яркочервена морска звезда, има ги много в плитчините. По пясъка всяка красива раковинка, към която посягаме, хуква да бяга с рачешки устрем. Отдъхваме край басейна в градината на хотела, където ни обикалят невероятни пеперуди и дребни пиленца в тюркоазено и синьо, които подобно на колибрите пият нектар от цветовете. В източната част на Занзибар са най-красивите плажове, приличат на рекламни картички със задължителните елементи – кокосови палми, фин бял пясък и спокойна лагуненозелена вода, на която нито окото, нито тялото може да се насити. Време е обаче да проверим дали Сали ни чака за пътя обратно.

Кралят и кралицата на подправките

Във вътрешността на острова се ширят оризови ниви, в тях почти без изключение се наблюдават само жени. Ислямът, който е официална религия в Танзания, допуска мъжете да имат до четири съпруги и със сигурност мнозина се възползват от това. По тази причина има семейства и с по 20 деца. Гледахме привечер в Стоун Таун, когато цялото население се изнася на брега заедно с туристите, как едно такова семейство идва на пикник на пясъка. Четири добре опаковани жени, сподирени от сюрия деца, постилат няколко рогозки и разполагат върху тях кутии с храна. После събличат донякъде момчетата – никой не се къпе в океана гол – следят ги с поглед, докато се плацикат на плиткото. После дружно похапват и зяпат наоколо, докато мръкне, а тук мръква рано и някак много бързо, щом слънцето се топне изцяло в океана.

Извън града къщичките от газобетонови блокчета или колибите от пръти и кал се редят покрай пътя. Край тях растат банановите и кокосовите палми, щъкат свофбодните кокошки, и те мършави като стопаните си, като ги понамокри дъждът, приличат на чапли. Рядко се вижда по някоя коза или дребна гърбава кравичка. 

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР