Занзибар, пауза по всяко време
Обичайният поздрав в Занзибар е карибу, но може да ви поздравят и с джамбо или селяам алейкум. Като почти винаги поздравът е прелюдия към някакво предложение, което ще ви отправят. Никой тук не поздравява просто от любезност
Ваня Шекерова 26 September 2017
Сали ни кара във ферма за подправки, където срещу 10 долара получаваме възможност да се запознаем отблизо с флората на острова. Небето се разпаря и излива водопади отгоре ни – април е месецът на кратките дъждове, на които благодарим, че притупват праха и измиват потта от телата, но проклинаме, защото след дъжд влажността на въздуха става непоносима. Дори и десет крачки да направиш, си изтощен. Във фермата обаче няма почивка – гидът ни повежда, шляпайки бос по разкаляната червена земя, от храст към дърво и после към трева... В Занзибар растат и дават обилен плод банани колкото палец, червени, зелени и много големи едни. Сега е сезонът на ананасите, манго по-малко похапнахме във всичките му разновидности – жълто-оранжево, розово, зелено... Запознават ни отблизо с дуриан – мирише като ада, сладък е като рая, карамбола, с подобно на личи растение, с чиито семена успешно може да начервите устните си, дори да боядисате косите си. Срещаме се с хлебно дърво, после си купуваме от пазара, за да го сготвим в България. Не знаехме, че черният пипер е увивно растение, че корените, кората на ствола и листата на канеленото дърво миришат по различен начин, че кардамонът е завръз върху въздушните корени на растението. Занзибар е сред най-големите производители на карамфил, но няма право да го изнася, тъй като дървото не е ендемит. Чрез някакви фокуси правителството на Танзания все пак успява да осигури реекспорт на ценната подправка, обяснява ни гидът, изключително добре запознат и с лечебните свойства на отглежданите тук растения. Доверява ни, че индийското орехче местните използват, освен като подправка, и като средство за опиянение – стрито на прах и разтворено във вода, в по-големи количества то причинява халюцинации.
Пием кокосово мляко от пресни орехи, а в това време нахлузват на главите ни изплетени от палмови листа корони – ние сме кралят и кралицата на подправките. Истинските крал и кралица всъщност са карамфилът и канелата.

Ваня Шекерова
Зназибар е като умалено копие на Африка и притежава от всичко, което го има на континента, с изключение на животинските видове. Ендемичен за острова е червеният колобус – една от най-красивите маймуни, застрашена от изчезване. На Занзибар в малък резерват – Жозани – живеят около 1500 екземпляра. Срещаме се с няколко, явно свикнали с посетителите, над чиито глави прелитат в скок от едно към друго дърво. В обитавания от тях район се любуваме, освен на импозантните махагонови дървета, и на мангрова растителност.
Нашият самозван гид Маканзу, който ни уреди с посещението на маймунския хабитат, ни навива да пътуваме и до най-южната част на острова, за да поплуваме с делфини. Наемаме лодка, но отказваме маски и шнорхели, за да се гмуркаме с делфините. И наистина нямаше смисъл от наемането на екипировка, тъй като плуването с делфини се оказва на практика едно преследване на бедните хайванчета с моторни лодки, докато те се хранят. Показвайки се над водата да си поемат въздух, биват заобиколени от десетина моторници, от които туристи крещят, снимат, а някои се мятат във водата уж да плуват със стадото, но много скоро се измъкват по лодките. Дъждът ни кара да се отправим към брега и да оставим на мира интелигентните бозайници.
Виж, с гигантските костенурки успяваме да пообщуваме чудесно. На Острова на затворниците, отстоящ на 10-15 минути с моторница от пристанището на Стоун Таун, живеят щастливо, обгрижвани от персонала на резервата, стотици гигантски костенурки и тяхното поколение. Донесени в началото на ХХ век от Сейшелите като подарък за султана на Занзибар, те явно харесали мястото и започнали да се размножават. Докато ги храним и галим, огромните като детски колички (от по-старите) животинки явно изпитват удоволствие, защото източват шии и се повдигат върху ноктестите си лапи. Изведнъж се разнася рев като на ранен бивол. Оказва се, че един мъжкар е решил да оплоди яйцата на една неспокойна женска. Запънал я, проточил шия, той стене и не се знае дали от зор, дали от удоволствие. А туристите снимат ли снимат как черупчестите гадини правят бонга бонга. Синът ни, на когото пратихме видео от екшъна, го коментира така: побъркани бели снимат порно с костенурки.