Вероника Димитрова, Калина Влайкова, Марина Стоименова и Десислава Георгиева са мъжки момичета в една все по-феминизираща се професия. Познаваме ги от репортажите им за Нова телевизия, които ги отвеждат къде ли не, по кое ли не време. Лицата им са известни от екрана, а проблемите им... не са много по-различни от тези на всяка работеща жена, на която се налага да балансира между кариера и семейство. Как се справят ли? Ами не им е лесно, защото работният ден може да се разтегне до 48 часа без прекъсване, работното им място да се окаже някой затънтен балкан или градски площад, още непочистен от кръвта на жертвите от поредния атентат, а обядът им да е върху капака на служебната кола.

И понеже са умни момичета, няма да се опитват да ви пробутват митове и легенди как всичко им е наред. Калина, Марина, Деси и Вероника знаят как да тушират торбичките от недоспиване под очите, за да изглеждат свежи на екрана. Хм, знаят и как да захапят...

А защо се оказва, че точно жени все по-често правят горещите телевизионни теми – Калина отговаря така: „Отдавам го на емоционалността. Мъжете са по-прагматични, гледат да завъртят бизнес, да видят реален резултат по възможност бързо. А журналистиката не е най-благодарната професия, тя изисква повече сърце, отколкото прагматизъм. По-голямата част от мъжете трудно биха намерили смисъл в това да станеш в 4, да пътуваш три часа, за да снимаш и интервюираш, да зависиш от някакви хора, да се включваш на живо, да не хапнеш нищо, да се прибереш убит в 9 вечерта без желание да правиш каквото и да било, защото си изцеден до дупка, и на другия ден да започнеш отначало.“

Четирите може и да си приличат, защото са готови да платят цената на това да работят нещо, което им харесва, но са много различни. Нали си спомняте какво е казал Големият криейтив директор на първите хора – плодете се и бъдете различни, и различни репортажи правете. Или нещо подобно...

Вероника Димитрова: Успявам да вляза под кожата на хората
Занимава се с: разследвания; На срещата ни идва с: висящи обици, тип „репортерски“, т.е. не много големи

Като малка мечтаех да стана полицай, мислех да кандидатствам в Академията в Симеоново. Брат ми е завършил там. Не го направих, защото бях пълничка и щяха да ме скъсат на скок. В училище за скок от място с триста зора ми пишеха тройка. Сега работата ми е като на полицай, но с камера. Като малка се биех с момчетата. Борбена съм.

Личният ми живот в момента е пълна щета. Те и мъжете са... От тази работа ставаш все по-директен, а и много малко неща ме плашат. И в един момент връзката приключва, защото изземваш функциите на мъжа. Имах две гаджета, които не можеха да карат кола, и аз ги возех. Сменям крушки. Писна ми да съм жената мъж. На мен ми трябва някой да ме респектира, със силен характер. Засега не съм го намерила. Брат ми и майка ми наскоро ми обясняваха, че трябва да стана малко по-жена. Да помоля мъжа за помощ, защото той обича да е водещият. Обаче аз мога всичко... Според брат ми трябва да ходя на курс при Наталия Кобилкина. Но като се замислих – аз ще се правя временно на това, което не съм, и рано или късно пак ще съм си аз.

На хората им изглеждам много миловидна, детското ми гласче ги заблуждава и не подозират какво може да им се случи. Успявам да им вляза под кожата. Трябва да си психолог, да чуеш какво вълнува човека и според това да решиш как да го захапеш.

Моментът, когато наистина ме е било страх, е свързан с разследването ми на джебчийките в Игнатиево. Ходих там много пъти, накрая бяха крайно негативно настроени към мен, защото вече им бяха правили проверки, акции на МВР. Разбрах, че са платили на някакъв мъж от кардарашите да ни следи. Това за тях е много крайна мярка, да се набутат с пари заради „врага“. Брат ми винаги ми казва рискът да е премерен, но на мен прагът ми на страх е много висок. Трудно се плаша. Аз не отивам на места, където ще ми кажат – заповядай, добър ден, седни. Обикновено гониш някого, дебнеш го. Мислиш стратегии. Това ми е краста. Днес например трябваше да снимаме със скрита камера, но три часа преди уговорката камерата се развали. Имах още две, но те бяха за подсигуряване. В момента имам три скрити камери в мен. Случвало ми се е и да се дегизирам.