"Kingsman: Златният кръг" е престъпно дълъг филм с оглед собствения си ритъм и динамиката на действието си - 2, 23 ч., и съвсем не е толкова забавен като първата част „Kingsman: Тайните служби” (2015) . Единствено отличният стайлинг (костюмен дизайнер е Ариане Филипс, работила с Том Форд и Мадона) и зрелищните ефекти донякъде спасяват нещата.

„Много звезди – хилав филм” - винаги съм смятала така и само режисьори като Робърт Олтман, Уди Алън и още неколцина майстори са ме опровергавали. Макар да не е от тази категория, режисьорът (и съсценарист) на „Kingsman: Златният кръг” Матю Вон все пак успява да се справи със своя „златен кръг” актьори - Тейрън Еджъртън, Джулиан Мур, Хали Бери, Чанинг Тейтъм, Джеф Бриджис, Колин Фърт, плюс Елтън Джон за разкош. (Не е успял да се справи само с монтажиста си май, ако съдим по дължината на абсурдните екшън сцени и нетърпението, с което очакваме техния край). Филмът е направен с голямо старание и една-едничка цел - да постигне, пък и да надмине, успеха на първата част, поради което до голяма степен му липват нейната спонтанност и непукизъм.

Припомняме, че в „Кингсмен: Тайните служби” 20-годишният Егси (Тейрън Еджъртън) вика по спешност агента от секретната разузнавателна организация „Кингсмен” Хари (Колин Фърт) да го измъкне от затвора, където е попаднал заради хулиганско шофиране. Хари, за когото „костюмът е модерната броня на истинския джентълмен” и винаги е безупречен в това отношение, се отзовава веднага, защото дължи живота си на бащата на Егси. Опитният Фърт и младият Еджъртън бяха много готин тандем в първия Kingsman, но следвайки законите на тийн вълната, завладяла Холивуд, режисьорът и продуцентите са решили да дадат много повече екранно време на Егси, който сега е „главният” шпионин. Разбира се, Тейрън Еджъртън е на 28 и съвсем не е тийнейджър, но самият факт, че още във втората част действието се прехвърля в ръцете на „младока” във филма е показателен.

Ясно е, че филмът е комиксов (първата част е създадена по комикс) и съответно не предполага кой знае каква психология, а по-скоро динамика, обрати, екшън и хумор. Новото и свежото е обединяването на усилията между британските шпиони от „Кингсмен” и американските от „Стейтсмен” срещу общия враг, злодейката Попи (Джулиан Мур), както и всички произтичащи от това смешки около сблъсъка между двете култури и техните клишета. По повод „американската” част ще кажа само, че хореографията на бойната сцена с ласото е впечатляваща и че на Чанинг Тейтъм каубойската шапка адски му отива.

Вторият „Кингсмен” стъпва в следите на първия и не оставя свои, но това можем да му простим. Както и че взаимства част от мотивите на Бонд-филмите. Както и прекалено многото екшън сцени. Можем да му простим и задето не е толкова смешен като първия. Обаче тази продължителност от 2, 23 ч. лично аз поне не мога да му простя. Ако сте от хората, които не обичат да си тръгват по средата на филма – въоръжете се с търпение.