Тръгвате към морето – заветната ви цел е на северното черноморско крайбрежие. Затова пътувате по автомагистрала Хемус. Не зная вие от кой тип шофьори сте, но аз лично не обичам придвижването от точка А до точка Б по най-бързия начин, както го прави мъжът ми. Харесва ми да поспирам, и то не на бензиностанции по пътя, а да правя кратки и не толкова кратки отбивки, да откривам нови места. Да опитвам нови гозби и преживявания. Така преди няколко години на път към Варна спонтанно се отклонихме към Елена и пренощувахме в чудесна къща за гости. Вечерта под асмата изпихме по една домашна сливова и затърсихме в багажа дрешка, която да наметнем в хладната звездна нощ. А в София не бяхме спали няколко нощи поред от задуха и жега...

Сега ще ви разкажа и за другите малки отбивки по пътя към и от морето, които правим или за старт или за финал на ваканцията си. И тъй като започнах от северната магистрала, ще продължа по нея.

Любимо ни е с. Старо Стефаново, малко след като подминем Ловеч. Както ни е напекла жегата още от сутринта в София, там изведнъж попадаме в зелената свежест на планината, в съхранената атмосфера на възрожденско селище, където царува тишината. Пием по кафе в кръчмата, измиваме се под струите на ледената вода на чешмата пред нея и продължаваме. Ако решите да пренощувате в някоя от „Дедовите къщи“, ще получите допълнителна щедра порция кристален въздух, дълбок и зареждащ сън.

Малко преди да стигнете до Варна ви съветвам да кривнете към първата столица на първото българско царство – Плиска, местните още я наричат със старото й име Абоба. Има места, на които човек не се наканва да отиде специално, а така, пътьом, ги открива и ахва. Освен да разгледате донякъде възстановения каменен дворец на цар Крум, да научите повече за символиката на розетата, намерена тук, може да се подслоните в уникалната странноприемница в комплекс „Стара Плиска“. И тъй като собственикът е арменец, в ресторанта може да избирате между българска, грузинска, арменска кухня, все вкусно и интересно. Особено ако на връщане от морските курорти ви се хапва нещо по-така, по-различно.

След като извъртим завоите на Боаза преди Търговище, завиваме вляво, за да отморим сетивата и душите си в комплекс „Белия кон&Рай“. Тук трябва да кажа, че съм емоционално свързана с мястото, където като дете съм се къпала в басейна, катерила съм се по сипея с формата на кон върху близкия хълм, летувала съм в детския лагер „Дом на механизатора“, чиято сграда сега е малък хотел с чудесен ресторант и тенис кортове. В ресторант „Белия кон“ на открито и на закрито може да се насладите на майсторски приготвени вкусни ястия. Аз не пропускам да похапна един патладжан с доматен сос и чесън, не мога да устоя и на лекото пухкаво тирамису, вълчият апетит на мъжа ми е възбуден от крехкото пилешко с гъбен сос, едва го уговарям да не поръчва скара. Тук през лятото е пълно с почиващи... варненци. Които ценят близостта на Стара планина, възможностите за лек планински преход по сенчестия път към хижа „Младост“ и до почти напълно разкритата римска крепост Мисионис в местността Крумово кале.

На обяд сме във Велико Търново и там задължително се наслаждаваме на вкусната кухня на ресторант „Асеневци“. Ястията са балансирано съчетание на гурме и здравословна храна, такава е философията тук. Готвенето е по технологията су вид (под вакуум), която запазва всички качества и аромати на месото (опитайте телешкото су вид с 3 вкуса), а барбекюто с уреда Josper няма да остави равнодушни любителите на скарата под дебелата сянка в градината.