Преди появата на интернет и психологията като все по-популярна наука, в продължение на хилядолетия хората са разчитали само на близки, приятели и познанието от книгите, а сега сме атакувани целодневно през социалните мрежи и медиите с послания за неизброими възможности за спасение. И определено има от какво да се спасяваме. Най-трудното е от себе си – тук трябва да има емотикон с намигане. И понеже вече успяха да ни убедят, че всички сме в някаква степен увредени, предприемчивите хора изместиха Спасението с главна буква от отдаването на Спасителя Иисус Христос и го опаковаха в духовно-ефектни маркетингови послания. Битката за душите ни задължително минава през портфейли и банкови сметки, но нали вече сме наясно, че нито има безплатен обяд, нито пък любовта може да бъде платена, ако наистина е любов? Същевременно има нещо изключително прекрасно и вдъхновяващо в безкрайните предложения за щастие, ако се абстрахираме, че потенциалното ни щастие е и огромен бизнес. То е твърде често ужасен буламач от религия, психология, самопознание, бизнес умения и посредственост, поднесена като мъдрост. Всеки стана гуру.

Преди години масово ровихме във вагините си да открием Г-точката, която съвсем не е сигурно, че съществува. В търсене на най-якия оргазъм бяхме готови да се изследваме с методичността на гинеколог. Излязоха куп книги, спомагащи ровенето в анатомията ни, което всъщност би трябвало да се случва в психиката ни. Всички сме надничали в книги на тема как, най-общо казано, да се отнасяме с мъжете, за да ги задържим. И защо изневеряваме. Наистина, по дяволите, как да задържим вниманието си върху друго несъвършено като нас човешко същество след преминаването на цунамито на първата страст? И изведнъж вулканът на селфхелп познанието избухна и ни заля с психолози, психиатри, психоаналитици, терапевти, гурута и безброй псевдогурута. Истината е, че интернет вкара психологията в домовете ни по безпрецедентен начин. Когато една връзка не върви, защото мъжът е некомуникативен и се държи егоистично, пишем в гугъл „егоизъм некомуникативност“ – без запетая или „и“ между думите, – за да видим какво ще излезе. Оттам се тръгва по наклонената плоскост на безброй статии във всевъзможни професионални, легитимни или напълно несериозни сайтове. Каквото и да прочетем, знаем, че той е такъв, защото:

Мъжете не обичат умни жени
Майка му не го е възпитала както трябва
Имал е тежко детство
Баща му го е бил и т.н.

А той просто не става и търсенето на всевъзможни психологически причини за некачествеността му е само оправдание, че го търпим. Но книгата със съвети как да го променим ни чака в книжарницата. Срещу 15 лв. купуваме илюзията, че следвайки стъпките, описани от някой предприемчив терапевт с незначителен дар слово, ще си оправим живота с некомуникативния егоист. Разбира се, има и Ошо, Дийпак Чопра, Екхарт Толле и Мариан Уилямсън, които ни водят по пътищата на дълбокото самопознание, защото само там може да бъде открита и истината за другия. Когато знаеш кой си, когато си в контакт с душата си, когато тя те заведе до Духа, който живее във всички ни, тогава изведнъж става не само лесно, но и леко да разчиташ душите на хората около теб.

Същото важи и за отношението към храната и телата ни. Следя страницата на Опра Уинфри Super Soul Sunday, където между цитатите от Паулу Коелю се намират и разговори с истински вдъхновяващи хора. Коелю казва „Ако мислиш на дребно, и светът ти ще е дребен. Ако мислите ти са големи, и светът ти ще е голям“ и това е самата истина, независимо че тези послания са се превърнали в извираща отвсякъде боза.

Попаднах на разговор на Опра с Джинийн Рот, която от години изследва отношението ни към храната. Рот разказа за огромното „щастие“ тя и съпругът й да изгубят всичките си спестявания и да останат с неизплатена къща, кредити и никакви пари. И тя успява да не се срути в руините на това, което е наричала неин живот, а превръща загубата наистина в щастие. Говорейки за храната, Рот обяснява, че тя може буквално да те заведе до Бог, както и да те заведе до пропаст в теб, която се опитваш да запълниш със свинско печено, дроб сърма и патица по пекински. Битката с храната е битка за любов към себе си. Чудесно е, че има такова количество литература, която ни учи на по-здравословен живот и мило отношение към себе си на първо място. За мен обаче най-голямото училище за правилно хранене беше моята баба. Изчела съм какво ли не, всички диети са ми ясни, специфичните качества на храните също. Не помня откога не съм се качвала на кантар. Не го правя не защото не бих могла да бъда по-слаба, а защото кантарът излезе от живота ми от десетина години. Дрехите и самочувствието ми са най-точното мерило за мен.

Баба ми ме е научила да не ям пържено, тестено и сладко. Също така да не ям вечер много. Тя вечеряше кофичка кисело мляко, малко хляб, малко плод. Беше жизнена и пъргава почти до последните си дни. Беше добър готвач на прости и сложни ястия, но десерт вкъщи не се сервираше. Не ми разрешаваше да си купувам банички, нито пържени картофки. Отказваше и да ми досипва ядене. Ако настоявах, ми сипваше съвсем малко. Казваше ми, че някой ден ще съм й благодарна за това. И беше права. Благодарна съм й. Не беше чела психология, нямаше информация от интернет, живееше в затворения свят на соца. Беше родена на село, отгледана от мащеха, третата съпруга на прадядо ми. Като най-голямата сестра на още 5 деца от различни майки тя е била и тяхна майка. Всичко, на което ме е научила по отношение на диети и хранене, не е надминато от най-новата информация.

Важно е да четем и да се усъвършенстваме. Но светът всъщност е много по-прост от настояването на пазара на книгите, че трябва да знаем всичко – и ударението е върху думата „пазар“. Успяха да ни убедят, че самопознанието струва пари, а това е откровена лъжа. То е напълно достъпно, защото е базирано на елементарни и прости правила, за чието спазване не е необходимо да се дават стотици левове за „полезна хартия“, заради които се секат гори, а после горите буквално отиват на боклука. Книгите, които носят истинско познание, а не популярна евтина психология, не са толкова много колкото селфхелп индустрията настоява. И никой не може да ни научи да сме щастливи и здрави, ако не чувстваме детето в себе си щастливо и здраво. Плачът отвътре препуска по безсмислените страници на цунамито на псевдопсихологията в търсене на любов, а тя е безплатна. Наистина. Няма пари или книги на света, които да могат да я създадат. Само вярата. Няма да уточнявам в какво. Всеки знае сам за себе си, а който не знае, не е за завиждане.