Непал

В Непал накратко имат два вида забележителности – стари градски площади и манастири, горе-долу еднотипни, защото са строени по едно и също време. И като видиш два манастира и два площада, няма никакъв смисъл да гледаш останалите. Те са абсолютно едни и същи. Все едно да гледаш панелните блокове и в Младост, и в Люлин. Ако видиш Младост, няма за какво да ходиш в Люлин. Това, разбира се, не бе прието от моя приятел съпътешественик Людмил Дуков, който настояваше с риск да се претрепем по калдъръмите, да разгледаме всичко. Много от тези архитектурни забележителности са жестоко пострадали от голямото земетресение през 1997 г., но хората там въпреки ниския си жизнен стандарт отделят значителни средства за възстановяването им.

Молове? Няма такива

В Непал такова нещо като търговска улица, на която да се разхождаш по магазини, няма. Има сергийки по тротоарите с всевъзможни боклуци. Слабостта ми към моловете отново не беше задоволена. Там те приличат на наркоопи, като един универсален магазин, който си спомням в Хисаря – на долния му етаж имаше домашни потреби, на горния – обувки и платове. Това е.

Бяхме в местен ресторант с национална кухня. Правиш резервация, питат те дали си вегетарианец или ти правят меню според това какво обичаш да ядеш. Приготвиха ни 22-степенно меню. Мислех, че порциите са някакви хапчици, а те си се оказаха реални пълни порции. Около 4 часа се трудихме върху менюто – риба, свинско... Справихме се благодарение на една каса вино и програмата, подобна на атракционните заведения по времето на соца на Златни пясъци.

хиндуистко погребение

Може би най-интересното ни преживяване беше в един свещен хиндуистки център – нещо като крематориум на открито. Намира се на река, на която са издигнати платформи. Върху тях слагат починал човек, под тях се прави клада с доста съчки, отстрани се събират роднините му. Обикалят три пъти около кладата, за да се простят с него. Палят. Гледат как гори. И ние гледахме. Доколкото разбрах, само хиндуистите правят такова нещо. Индира Ганди е била погребана така. Оказа се, че и кралските погребения се правят на същото място. Някой ме пита дали не мирише – не, защото слагат в огъня някакви клонки, цветя и благовония. След това хвърлят прахта директно в реката. Там е голяма мръсотия. Има и едни местни, гримирани като зомбита. Гримирани са по религиозни причини. Ако им дадеш някой лев, се снимаш с тях като атракция.

На среща с богинята

Успяхме да видим, макар и за 60 секунди, максималното позволено време за простосмъртните, жива богиня – Кумари. Това е може би най-интересният религиозен символ на хиндуизма. Високопоставени будистки свещеници избират малко момиче, което след щателен преглед и различни тестове провъзгласяват за богиня. Затварят я в специален палат, където тя живее до около 14-годишна възраст, докато настъпи първата й менструация. След това се избира нова жива богиня, а настоящата живее с привилегии в обществото до края на живота си, но няма право да се омъжва.

На път към столицата на Бутан прелетяхме в Хималаите покрай верига върхове с височина над 8000 метра. Пилотът ни обърна внимание: „Ето сега минаваме покрай най-високия връх на света Еверест.“ А той се виждаше като на пощенска картичка, почти под крилото на самолета. После кацнахме на едно летище на 20 км от града, като пилотът правеше слаломи между хълмовете с доста големия ни самолет 320 Еърбъс, накланяйки го ту на едната, ту на другата страна. Слава богу, накрая уцели летището и разбрахме, че там кацат само много добре обучени пилоти.