Божана по принцип не сдържа емоциите си, което понякога не работи в нейна полза. Но смята, че трябва да сме откровени, а не „дипломатични“, разбирай фалшиви, в отношенията си. Казва, че е от жените, които плашат мъжете. На киселите им фасони реагира като „охлюв, посипан със сол“. В брака не вярва. И смята, че по-скоро би осиновила, отколкото да роди дете, но все още й е твърде рано да го мисли. 

Сега консумира славата, споходила я, след като спечели титлата Master Chef. Скорострелно разкрива своите планове. „Ако направя ресторант, най-напред аз ще загубя интерес, защото един шеф не готви, а се занимава с интервюта, доставки, персонал... Удоволствието от готвенето отива на кино. Искам хората, като дойдат на моите събития, да ме видят с престилката, да съм си в екшъна. Не само някакъв човек, дето да казва „здравейте“... Да правя ритуални събирания, свързани с природата, музиката, изкуството. Да задоволяваме всички сетива на хората. Това е все едно да отворя ресторант във всеки град. И без това вече се чувствам като циркова мечка...

Готвенето ми е било винаги пътеводната звезда, но са го неглижирали. Но Food is the new Music. Ако се занимавах само с това, щях да завърша ТОХ-а, да съм главен готвач някъде може би, но нямаше да знам японски, да съм обиколила света, да познавам толкова много интересни хора.“

Ярък характер е Божана, пълна с идеи и страст да ги осъществи. Интересно как би изразила същността си с храна, така както определи тримата шефове в журито с различни вкусове на амюз буш. Или как би се нарисувала, в какви цветове би изразила стихиите у себе си, както сготви на финала тематичното меню с предястие вода, основно земя и десерт въздух. Суперконцептуално!

В присъствието на Божана лично аз се чувствам като попаднала в торнадо – засмукана и повлечена от неукротимата й енергия. Харесвам бързата й накъсана реч, разбърканите й коси, маникюра й – върху синя подложка червени точки. Късите й панталонки разкриват стройни мускулести крака, а на лявата й ръка има няколко татуировки, една много деликатна се мъдри до дясното й ухо. Каква ли е тяхната история и въобще житейската история на Божана... Давам й думата с възможно най-деликатна намеса в подреждането на хаотичния й разказ.

Осем и татуировките

Осмицата на ръката ми си е моето число. Не само защото съм родена на 8 август. По някаква причина, може да е самовнушение, но например вървя из парка и на едно дърво с блажна боя пише осем. Или поглеждам някакво клипче на телефона – коя минута е, осмата! Заклевам се, има нещо такова! Поглеждам брояча на минутите на светофара – осмата тече в момента. Ето виж – колко съобщения имам на телефона – осем! Не си го измислям, разбираш ли! И понеже много обичам Ерте – той е представител на ар нуво, първият графичен дизайнер, направил от човешки тела всички цифри и букви, си татуирах осмицата му. Цялата тази епоха с леко намазаните коси, високата талия, пуретите много ми допада. Той и Амстердам носи такъв дъх. И реших, че започвам да си татуирам само такива неща – символни, безкрайно впечатляващи, а не като си убил някого, да си татуираш сълза. Линиите (малко под лакътя на лявата си ръка Божана има три цветни линии – б.а.) се правят, когато смяташ, че някакъв край е дошъл в живота ти. Има несвързани като моите, има и свързани. Аз съм имала три момента, в които нещо е свършвало. Някои се шегуват, че това ми била кардиограмата за петък, събота и неделя, тъъъъъът!