Кариерата на Марк Хепъл започва в театър Гърти в Минеаполис. Когато е на 24 години, чува от приятел, че Боб Фос работи над танцов спектакъл за Бродуей и търси хора за екипа си. Марк събира багажа си и тръгва, без да е сигурен какво ще се случи. Получава работата, за която кандидатства. По-късно отваря свое ателие в Ню Йорк. Работи с Барбара Матера в Метрополитън Опера, а когато тя умира, той оглавява секцията за мъжки костюми. Разказва за постъпването си в Нюйоркския балет, където го наричат „най-важния играч зад кулисите“, като за чудо. Чудо, което му дава прекрасната възможност да работи точно това, което обича – да бъде свързващото звено между балета и световните дизайнери, които творят костюмите за традиционния моден галаспектакъл.

Мистър Хепъл, не мога да повярвам, че буквално минута след като сте изрекли на глас желанието да промените живота си, сте получили предложение да станете директор по костюмите на Ню Йорк Сити Балет!

Да, това беше магически момент. Бях твърде нещастен на позицията, която заемах, и се чувствах преуморен в негативната атмосфера, в която трябваше да върша своята работа. И един следобед, излизайки от кабинета си, си помислих какво би станало, ако формулирам желанието си да се измъкна от тази ситуация. Не бях изминал и сто крачки, когато телефонът ми звънна и генералният директор на Нюйоркския балет ме попита дали се интересувам от интервю за позицията директор по костюмите. Три седмици след интервюто поех тази работа и това промени всичко. Сега съм щастлив и мога да кажа, че правя това, което обичам.

с Валентино

Има модни дизайнери, които, създавайки костюмите за съответния спектакъл, излизат от границите на общоприетите стереотипи... Това често включва както силуета, така и актуалните материали на балетните костюми, които трябва да имат смайващ ефект. От миналото моя фаворитка е Айрис ван Хърпен, великолепна модна дизайнерка от Амстердам. Нейната идея беше да създаде костюми от еластична материя, покрити със стотици люспици от тъмносива пластмаса, всяка припокриваща другата, така че да се получи ефектът на рибени люспи. Сега основната конструкция на балетните костюми е от неопрен, който нормално се използва при водолазните костюми.

Вие ли каните дизайнери да създават костюмите за балетното шоу, или между тях вече има състезание кой да предложи идеите си?

Зависи от ситуацията. Когато един хореограф е натоварен да създаде спектакъл, той често има предвид някой дизайнер, с когото е работил преди това, или иска да опита с друг, затова го кани. В случая с модната гала през есента хореографите са помолени да изберат един или двама модни дизайнери от листата на Сара Джесика Паркър. Тя е член на Борда на директорите на Нюйоркския балет и отговаря за есенната гала.

Възможно ли е по принцип от балетните костюми да излезе глобален моден тренд?

Разбира се. Мисля, че това е видимо чрез включването на класическите и романтични балетни пачки в модните линии на Диор, Баленсиага, Аликзандър Маккуин и дори Рей Кавакубо. В модния дизайн през 70-те и 80-те години присъстваше балетното трико, особено в колекциите на Халстън.

Със сигурност дизайнът на балетните костюми следва хореографията, но случвало ли се е тя да се промени заради костюмите?

Рядко. Истината е, че тя води. А част от моята работа е да помагам на модните дизайнери да осъзнаят, че тяхната визия за костюмите, които създават, трябва да е такава, че с тях да може да се танцува с пълен размах. Често се правят компромиси заради комфорта на танцьорите, но облеклото им остава възможно най-близо до оригиналната идея на създателите му.