И в „Майстори“ съпругата му аха да избяга с друг мъж, но там героят му не страда мълчаливо, а е обзет от ужасна ревност и завист към съперника си. „Ревността и завистта са заболяване, те са като вирус, който прониква в човека и е способен да го развреди. Не съм ревнив, проумял съм, че с ревност не можеш да промениш другия, можеш само да го обърнеш срещу себе си. А завистта е проява на лична неудовлетвореност. Аз не мога да интерпретирам чувства, ако не съм ги изпитал. Имам си трески за дялане, темерут съм, но се старая да го променя.“ Само на мен ли ми се стори, че от съседната стая долетя смехът на приятелката му?

„Жената си пада по тези неща – да й казват колко я обичат, да я ухажват, тя е по-чувствена от мъжа.“ Темата за отношенията мъж-жена Иван приключва с признанието, че не е от най-изявените кавалери, а когато е галантно настроен, „гледам да ми мине бърже. Трябва да има дама срещу теб, за да си кавалер“. Добре е човек да знае, че не може да бъде съвършен, че целта е да бъде само малко по-добър – към милите си, към любимата си. По пътя си към по-малкото несъвършенство Иван пее („баща ми пее професионално“), свири на китара в рок група („от тийнейджър дрънкам“), рисува от малък („в детската градина рисувах кончета на фона на планина, децата искаха да им рисувам и на тях, кончета – може би защото съм роден в Годината на коня, после рисувах костенурките нинджа, после пейзажи, най-вече от Ковачевица, и икони“). Поглеждаме в една от стаите, обособена като ателие за него и приятелката му, където на статив стои недовършена негова картина.
Сядаме на масата, красиво аранжирана от приятелката на Иван с ръчно тъкана покривка и елегантни съдове и чаши. Двамата много държат всичко на масата да изглежда добре.

Решаваме да опитаме от „бащината хард ракия, която е със същия пиперлив характер като баща ми“ и от която се пее. Не стигаме дотам в дегустацията й, защото Иван с обработения си слух би съжалил дълбоко, че ни е почерпил. Опитваме от салатата със сирене и маслини, към която приятелката му поднася солетите на мама и маринования и ужасно вкусен чернокоп на мама. Иван продължава темата за пиперливата македонска жилка на рода си. Дядо му Иван Юруков бил известен в селото си като Куция вълк заради накуцването си и нрава си на единак, който предпочита истината пред любезността. Появял ли се в кръчмата на селото и седнел ли до някого, това означавало, че този някой нещо не е свършил както трябва, че е обещал, а не е спазил обещанието си, че е допуснал несправедливост. И всички в кръчмата млъквали, казва доволен Иван и допълва разказа със случка, в която двамата с дядо му накарали селски големец да плати агнето на овчаря, което взел за курбан.

Ние обаче ще ядем вече готовия паламуд, без да плащаме. Чудесно е сготвен с всичките ухаещи подправки и сме готови да се съгласим с философското заключение на домакина ни, че животът е малко от утре и малко от вчера и ако не можеш да дадеш любов, произвеждай ток. На Иван Юруков засега не му се налага да произвежда ток, защото излъчването му от сцената е като на малка електроцентрала. А и има готварски умения в резерв. От паламуда остава все по-малко и малко, накрая зануляваме. Време е да си ходим. Благодарим на домакина си за чудесното посрещане и за рецептата му за здравословен сутрешен коктейл, която споделя с нас в полза на читателите след немалки колебания. И стискаме палци да продължи да произвежда любов, защото българите ли не знаем, че без ток може, но без любов просто няма смисъл.

Какво да очакваме от Иван Юруков
- роли в два нови филма – на Киран Коларов и Станислав Тодоров
- да довърши започнатата картина
- да довърши режисьорския си филм, който разказва историята на две братчета в отдалечено село и който е заснет на 70% с нула държавни субсидии
- да ходи в събота на каякинг на Струма и да плува 2 км с медузите в Гърция 
- да прави още късометражни филми и музикални клипове, защото е дипломиран режисьор
- да доразвие темата за „задвратниците“, които ти перват и си свеж
- да продължи да подарява на приятелите си дръвчета – череши, маслини, круши, японски сливи, ябълки, които те да засаждат където искат

Паламуд с цитруси и вдъхновение
Паламудът се нарязва на не много тънки шайби, нарежда се в тава, гарнира се с нарязани магданоз, пресен лук и чесън, стар лук, накълцани кашу и орехи, съвсем малко чубрица, между парчетата риба се слагат портокалови резени, отгоре се слагат кръгчета лимони и парченца масло, залива се с бяло френско вино, поръсва се с черен пипер и розова сол. Тавата се запечатва плътно с фолио, прободено на няколко места с вилица, и се вкарва в загрята до 250 градуса фурна, отнемат се 50 градуса и така се пече около час.

В тавата се слага и тайна добавка, която се нарича чеснов лек, приготвен по фамилна рецепта по съребрена линия: половин глава чесън се пасира с 4 обелени лимона, сместа се държи 20 дена на хладно и после в разумни количества и по лична преценка се добавя към любими ястия.

здравословен коктейл за сутрешно зареждане
Настърган корен от джинджифил се смесва с мед в съотношение 2:1. Съхранява се в красив буркан на хладно, сутрин 1-2 ч.л. от сместа се разтварят в чаша хладка вода. Във водата може да се добавят: 1-2 ч.л. пчелен прашец, 1 ч.л. куркума, ½ ч.л. черен пипер, 1 таблетка магнезий, витамин С на прах на върха на лъжичката, 25-30 капки прополис (пчелен клей), който се слага непосредствено преди да се изпие, защото иначе полепва по стените на чашата. Разбърква се хубаво, добавя се гореща вода до 250 мл. Пие се всяка сутрин на гладно. Може да се комбинира и с лъжичка от чесновия лек.