Героинята й Салия (Деян Донков й дава името, за да е максимално близко до нейното собствено – б.р.) е момиче, което мечтае да учи в Англия, при това в Оксфорд, и героят на Деян Донков й помага това да се случи. Самата Сали в момента е трети курс българска филология в Софийския университет. Въпреки че винаги е мечтала за сцената и киното, избира тази специалност, защото иска да се занимава и с писане. А и защото по принцип езиците са й слабост. Учи ги с лекота и твърди, че може свободно да говори гръцки, турски, английски и испански. 

За Сали най-трудната сцена в „Извън пътя“ се оказва тази, в която нейната Салия трябвало да падне в едно мръсно блато. Тъй като е много гнуслива, се наложило да направят доста дубли. Освен това й се налага да кара джип – офроуд обаче, из планините, – а тя тъкмо се била записала на шофьорски курс и умеела само да запали колата и да потегли. Волев й казал, че това е напълно достатъчно, тъй като по сценарий героинята й също се учи да кара. „Аз не се страхувам, вярвам, че Господ ме пази, но Динката (Деян Донков, с когото Сали си партнира във филма – б.р.) до мен доста се страхуваше и после разправяше на всички, че карам на магия“ – разказва ни Сали.

Тя не планира да записва актьорско майсторство в НАТФИЗ, по-скоро си мисли да кандидатства режисура в бъдеще. Твърди, че не й било никак трудно да се превъплъти в ролята на Салия и толкова дълбоко била влязла в образа, че не искала да излиза никъде, дори през почивките, за да не губи концентрация. Разплаквала се без проблем, когато било нужно, и след заснемането на сцената дори не можела да спре. И през цялото време си мислела колко скучен и еднообразен ще стане животът й, когато всичко това приключи. Само че скоро след края на снимките на филма се случва още една магия и под нейния знак Сали живее и до днес.

Снимките на „Извън пътя“ приключват преди цели две години и в момента Сали Ибрахим се вълнува от съвсем други неща – срещнала е любовта и двамата с мъжа й Назир очакват първото си дете. „Според мен е много трудно човек да намери истинската любов, аз си мисля, че съм я намерила. Запозна ни общ приятел, Назир не знаеше нищо за мен. Една вечер имах участие и казах, че трябва да ходя в еди си кое заведение. Назир реши, че просто искам да отидем там на купон, и остана със зяпнала уста, като ме видя да танцувам на сцената с костюм, с грим. Заедно сме от две години и искахме вече да си имаме дете, не е случайно.“ Двамата имат религиозен брак – „никях“ се нарича церемонията, – извършен според традициите в Афганистан, родината на Назир. Гражданския брак са отложили за след раждането, защото не им е толкова важен.

Когато заживели заедно, Сали много се притеснявала как ще се справи с домакинството, защото като малка нито баба й, нито майка й й позволявали да се занимава с готвене и чистене. От нея се очаквало само да учи и да ходи на танци. Изключително близка е с баба си, която я е отгледала. „Живеех с майка ми и баща ми – казва Сали, – но баба бе тази, която най-много се занимаваше с мен.“ Преди известно време двамата с Назир искали да се изнесат от фамилния дом и да живеят отделно, но Сали до такава степен не можела да си представи да е далеч от баба, че останали там.

Сали започнала да чете стиховете, написани от баба й, още като малка, но нищо не разбирала. Вече е прочела всичките й книги и е наясно, че за да почувства тази поезия, й е бил нужен житейски опит. Много обича и стиховете на Яворов и всеки път плаче, когато чете „Две хубави очи“. Надява се зрителите на филма „Извън пътя“ да почувстват същото вълнение и вярва, че в бъдеще я чакат още много роли в киното.