Неведоми са пътищата Господни. Случайност, довела те в един пиано бар в една мъглива есенна вечер, може да те отведе само месец-два след това до олтара. Така се случи с една любима героиня на EVA – неповторимата Лора Видинлиева. Съдбата като че ли я компенсира за всичко, което е преживяла в бурния си и изпълнен с обрати живот. Най-богатата българка, която е изоставена от осиновителите си и е израснала в сиропиталище, не иска да си спомня за детството си. Кратък брак с италианец я отвежда на Ботуша, където живее и до днес в къща на брега на Лаго Маджоре. Преди 13 години Лора Видинлиева даде единственото си интервю за българска медия – за списание EVA, което можете да намерите на сайта ни (и което многократно бе преписвано и доизмисляно в сайтове и вестници). В него тя казва: „Аз се смятам за голяма късметлийка. Съдбата винаги ми е подавала ръка, може би защото съм търсила това… Изграждах себе си, бизнеса си и се нагаждах към представата на другите за мен – как трябва да изглеждам, да се държа, какво да правя, за да отговарям на стандарта бизнесдама, женена, с деца. Правих го доста години. Когато съм била на 20, не съм имала това, което всички останали са имали – пари, семейство, някой зад гърба ти. Окей, после животът ми поднесе прекрасни неща – голяма любов, после прекрасен брак с Владо (покойният й съпруг Владимир Грашнов, светла му памет). Имала съм много неща, но ми е липсвало нещо. Сега го разбирам: липсвала ми е малко лудост, малко несериозност, нещо, което винаги съм потискала. И от една година се програмирам да стана друг човек. Пътувам, смея се, закачам се. Връщам си вкуса към живота…“

Като човек, който държи на думата си, Лора Видинлиева го направи – върна си вкуса към живота и се омъжи за художника керамик Георги Юруков в един от най-студените януарски дни. Сватбата й със сигурност разбуни заспала в светско отношение София не толкова с пищност, колкото с онази щипка лудост, така характерна за артистичните натури. Църковният брак в храма „Свети Георги Победоносец“ бе извършен от четирима свещеници в съпровод на църковен хор, а гостите бяха посрещнати от любимата джаз мелодия на двойката, изпълнена на пиано, внесено със специално разрешение в църквата. Истинският купон обаче стана късно вечерта в пиано бар „Камино“ – там, където двамата са се запознали. Сред артистите и музикантите, любимия кръг приятели на Лора, сред политици и бизнесмени, които рядко може да се видят на публични места, се забавляваха и трите деца на двойката – Еми и Руши, децата на Лора и Виктор, и синът на Георги, както и поотрасналият внук на Лора Алесандро. Малкият Ян, синът на Таня и Руши, присъства в прегръдките на майка си само на гражданската и църковната церемония. Гости от Италия, Южна Африка, Перу, САЩ, Русия – общо към 80 души бяха специално дошли за сватбата.

Кумове на двойката са художниците Нина и Онник Каранфилян, по чийто дизайн са изработени уникалните брачни халки.

Малката улица „Неофит Рилски“ в центъра, където се намира пиано барът, беше задръстена от луксозни лимузини и млади мъже в черни костюми със слушалки в ушите. Шампанското се лееше безгрижно като снега отвън, а дансингът се разтресе от ирландски танци, в които централно място зае самата Лора.

На следващия ден оцелелите от това сватбено цунами се насладиха на специален обяд изцяло със специалитети от българска кухня, като уникалното в цял свят блюдо телешка глава в шкембе. Имаше и танци до късния следобед, и хора, и сиртаки… И всички бяха там, и всички три дни ядоха, пиха и се веселиха.