Изабела Роселини

Ивайло Харалампиев 14 февруари 2007

фотография lola films
Изабела Роселини - мъжка прическа и тъмен костюм с панталон, но въпреки тях безапелационно женствена. Представя новия си филм, политическия трилър La Fiesta del chivo по романа на Марио Варгас Льоса, където играе Урания, дъщеря на дясната ръка на доминиканския диктатор Трухильо. Изабела говори и за филма си "Баща ми е на 100 г." - 17 минути, посветени на режисьора Роберто Роселини. Самата тя изпълнява ролите на Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Фелини, Франсоа Трюфо, майка си и баща си.
 
Изабела не се страхува да наблегне върху личния живот на прословутата двойка. Дори пита майка си за Ана Маняни, която Роселини изоставя заради Бергман. "Ана беше смела вълчица", отговаря Бергман. На въпроса истина ли е, че кариерата й започва да залязва след брака й с Роселини, отговорът е: "Аз бях тази, която съсипа неговата кариера."
Изабела Фиорела Елетра Джована Роселини е родена на 8 юни 1952 г. в Рим. От малка страда от сколиоза (постепенно огъване на гръбначния стълб), болест, която развива и дъщеря й.
 
Сред личните връзки на актрисата са фотографът Джонатан Видеман, режисьорите Мартин Скорсезе и Дейвид Линч, актьорът Гари Олдмън. Два пъти се е развеждала. В момента живее с двете си деца - дъщеря й Елетра Ингрид (18) работи като модел и следва международна политика, осиновеният й син Роберто (12) ходи на училище. Изабела Роселини продължава и в козметичния бизнес. За тази пролет е предвидена промоцията на втория й парфюм, Storia.

Отбелязвате юбилея на баща си с личен проект. Изглежда говорите повече за баща си, отколкото за майка си.

Славата, която майка ми постигна дори само с "Казабланка", вече е достатъчна. Но се страхувам повече за кинонаследството на баща ми. Често дори и важните режисьори са забравяни. Още повече онези, които приживе не са били особено комерсиални и не са спечелили огромни суми. От години мисля как да отбележа 100-годишнината му. Имах идеята да направя микс от негови филми и интервюта с хора, които са го познавали, но накрая реших да събера всичко в 17 минути.

Не криете, че сте по-привързана към Роселини, отколкото към Бергман.

Като по-млада изпитвах комплекса на Електра, вероятно и днес още не се е заличил. Не, в никакъв случай не съм искала да убивам майка си, много силно я обичах, но трябва да призная, че винаги съм била момичето на татко. Но това често се случва между бащи и дъщери. В спомените ми са всичките онези дрямки следобед като малка, подпряла глава на неговия огромен корем - трудно ми е сега да си представя по-щастлив момент.

Децата на суперпопулярни личности често никога не се отърсват от бремето на прочутото си семейство. С вас така ли е?

Да имаш родители като моите те обогатява неимоверно, да живееш в такава среда е нещо уникално и специално. От малък започваш да улавяш например кой има талант и кой не. Отварят ти света. Но повярвайте ми, да знаеш, че цял живот ще бъдеш сравняван с родителите си и че никога няма да спечелиш от това сравнение, не е лесно за никого, понякога дори е фрустриращо.

Известна сте с ролите си на многопластови жени. Такава е и последната в La Fiesta del Chivo.

За мен винаги е предизвикателство да играя жена, която отвън може да е студена, но отвътре да е пълна с много нежност. Последната ми героиня, Урания, е студена и жестока като баща си, защото цял живот носи проклятието на жертвата в себе си и намира сили да се противопостави на баща си чак когато той е вече немощен.

Преди години гигантската козметична фирма, за която работихте много време, прекъсна договора с вас заради възрастта ви, но вие намерихте начин да продължите в света на имиджа.

Аз съм късметлийка. На моите години все още не ми е трудно да намирам работа. При това в козметиката и рекламата, където се печелят пари, които пък после ми позволяват да играя в некомерсиални независими филми. Този баланс ме устройва. Няма да забравя, майка ми казваше, че това е най-трудната възраст за една актриса, но ето че с мен не проработи точно така.

И все пак, как се отнасяте към възрастта и красотата?

Защо да се лъжем, живеем в общество, за което много по-важно е как изглеждаш, отколкото какъв си като човек. Затова не ме учудва, че една жена може лесно да се превърне в робиня на красотата. И повярвайте ми, красотата може да донесе и много болка на жена, която реши да я преследва. Каноническата красота, тази, която идва от рекламите и която повечето хора приемат за шаблон, е нож с две остриета. Трябва да си признаем, че ти дава сигурност, увереност, но в същото време те заклеймява. Няма какво да направиш срещу възрастта, освен да я приемеш. Коя възрастна жена не би искала да изглежда като на 20 или 30? Но толкова е наивно да залагаш на младостта като единствен коз.

Какво според вас тогава трябва да направи една жена, за да се чувства добре?

Симпатизирам на жените и мъжете, които работят върху себе си - не само върху опаковката, но и върху душата, върху съзнанието си. Безкрайно ценя свободния дух. Вероятно защото аз съм такава.

Сигурно заради спокойствието и увереността, която излъчвате, жените ви следват като пример.

Странно, но откакто работя като модел, чувствам, че установих доста силна приятелска връзка с жените. Приемат ме по-скоро като една от тях. Аз винаги съм била за по-скоро оригиналната, отколкото клиширана красота. Дори и нещо, което минава за дефект, може да се превърне в част от персоналното излъчване. Много повече ме впечатлява една силна жена с присъствие, отколкото една букварна красавица. Но да не си помислите сега, че не уважавам красотата!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР