В новия български филм „Секс академия: мъже“ Иво Аръков играе ролята на пълничък и свит младеж, който си пада по новата колежка в офиса и се чуди как да я забие, затова се записва в курсове за свалячи, наречени амбициозно академия. Аръков, с неговата усмивка на врял и кипял, в ролята на загубеняк – как ли пък не? Но гледахме филма, където той се появява с очила, брада без амбиции, с бретона на младия Аштън Къчър и едни 10 килограма отгоре и да – получило му се е.

За филма

Моят персонаж е свит човек, смотаняк с властна майка, дете на разведени родители. И това го ощетява в комуникацията с противоположния пол. Той е в пролетта на своите 30, когато в офиса се появява нова колежка, много сексапилна и отвъд неговата лига. Заради нея прибягва до тази академия – за да успее да срути стената и да заговори жената на мечтите си. Много хора, като ме гледат, не могат да предположат, че бих имал затруднения с жените. Но, естествено, и аз не съм се родил научен. Аз също съм преминавал през много разочарования, през грешни любовни представи за отсрещния пол, за това как да впечатля една жена, как да я ухажвам. Невинаги съм бил успешен.

За филма качих 10-12 килограма, но по „добър“ начин – с увеличаване на калориите и забавяне на тренировъчния процес. Това доста ми помогна да вляза в обувките на персонажа, да заживея живота му. Физическата подготовка за дадена роля много ме привлича. Сега съм направил мускули, но това също е за роля.

След края на снимките отслабнах с тренировки и режим на хранене. Не с неядене. Трябва много сериозно да се говори на тая тема, защото когато не ядеш, отслабват и мускулите, а сърцето също е мускул. И ми е много тъжно, когато наблюдавам как хората започват да имат здравословни проблеми, защото не могат да разберат, че сърцето трябва да получава калории, защото помпа всяка една секунда кръв. Свалянето на килограмите е с минимизирането на правилните калории. Знам, че има много немесоядни, но месото дава едни от най-важните калории на организма. Режима ми изготвя Любомир Иванов, великолепен културист, спортист. И съм му много благодарен.

Пик-ъп* артист

Пик-ъп номера съм прилагал в ранните години, като бях на 16-17. Чувал съм от батковците. Например да попиташ момичето: болеше ли, като падна? Откъде да съм паднала? От небето. Но всички знаеха тоя лаф и бях малко демоде с него, затова ми се наложи да си измислям сам. Разбрах, че има общност, където професионално се занимават да обучават млади неудачници как да свалят жени. Предполагам, че в една училищна атмосфера човек с опит в свалянето на жени вдъхва повече увереност на тези притеснителни мъже. Кураж да не се отказват и да разберат, че няма проблем да бъдеш отрязан. Не е толкова пагубно да отидеш при една жена и да й кажеш – много ми харесваш, мога ли да те поканя на вечеря, можем ли да излезем заедно. И тя да каже – съжалявам, не си мой тип. И това да не нарани чувствата ти. Животът продължава и вероятно ще откриеш човек, който ще бъде подходящ. И че не трябва да спреш да излизаш и да стоиш вкъщи. Ти ако не се отвориш към света, няма как да намериш подходящия човек. Мен едно „не“ не може да ме заключи вкъщи.

Заключен вкъщи?

Какво би могло да ми подейства зле? Разочарованието от приятелството. Както ми се случи през 2014 г. при раздялата с дамата в живота ми (тогава Иво се раздели с Мика Стоичкова – б.р.). Приятели се обърнаха срещу мен в този много важен за мен момент, когато се чувствах най-слаб. Решиха, че е редно точно тогава да съобщят предателството си. И това малко ме дистанцира от света и ме накара да си кажа – уау, аз всъщност не би трябвало да бъда толкова открит, защото не се знае в кой момент това ще се обърне срещу мен. От този урок разбрах, че хората не искат да бъдат щастливи, не знаят какво представлява щастието и какво да правят с него, когато го видят у другите. За голяма част от населението то е непозната материя и не знаят как да се грижат за него. Не сме научени да бъдем щастливи.

Сега щастлив ли си?

Не мога да кажа. Да. Не искам да издавам.

Лондонско време

Намерих си агент в Лондон и в момента работя и живея там. От година и нещо. Има много повече работа от тук. Имам проекти, но не такива, с които бих се похвалил. Както казва Христо Шопов, това е работа за поддържане на форма. Това, че имам агент там, не означава, че загърбвам българския пазар. Пътувам между София и Лондон постоянно. Искам да преследвам мечтите си, докато съм млад. Няма време за губене.

Получавам коментари от моите театрални фенове в България. Като напуснах театъра, оставих много хора разочаровани. И до ден-днешен ми пишат, че искат да ме гледат на сцена. Имам планове в главата си за това.

В Лондон е пълно с българи. Много мои колеги има, излизаме непрекъснато. И това ме кара да се чувствам окей, защото не съм сам. Дали англичанките са лесни за сваляне? Да, защото са мъртво пияни (смее се), но не са толкова красиви, колкото българките. Хубавите са със смесена кръв, наполовина арабска, индийска. Аз харесвам предимно българки.

Стихове на хоризонта

Събрах свои стихотворения и ще ги издам. Писал съм ги от влизането в НАТФИЗ до завършването, между 18 и 23 години. Вече съм в процес на шпакловка, на редактиране. И сега си записвам стихове, ето нещо от телефона ми, защото имам навика да не ги помня наизуст: „Като чаша горещо какао/ затопляш душата ми/ в най-студените дни!“ Не ти ли се е случвало – човек, който те затопля като горещ шоколад, и си алчен за него, и му казваш – не ме напускай още.

В телефона си, освен стихове, имам и порно, ха-ха! Глупости! Знаеш ли, че видеокасетите и самата VHS технология са измислени заради порноиндустрията. Това е научен факт. Нямам навика да си правя селфита, но забелязвам, че е редно да показвам себе си за хората, които ме следят, и да споделям радостта от живота с тях.

Режисьор, сценарист, продуцент и монтажист на „Секс академия: мъже“ е Георги Костов („Пистолет, куфар и три смърдящи варела“; „11А“). Във филма участва и Димо Алексиев – в ролята на пик-ъп гуру, както и Ники Сотиров, Диляна Попова, Елена Боева и Павел Владимиров.

* пик-ъп – от англ., „правила“ за запознанства и флирт с цел секс