Кога за първи път попадна на снимачната площадка?

Аз съм отраснал там. Когато бях на десет, семейството ни се премести в Южна Африка. Баща ми вече беше филмов продуцент. Той стартира бизнеса си с автокина в Тел Авив. След това създаде най-голямата компания за разпространение на видеофилми в Израел и партнираше на най-голямата компания за разпространение на кинофилми. Беше изпълнителен продуцент на „Рудниците на цар Соломон“ в Зимбабве. После продаде компанията си и се премести в Йоханесбург. Направи фирма, която притежаваше кина, разпространяваше видеофилми и представяше най-големите филмови компании. След това се присъедини към MGM United Artists, продуцираше филми и в Лос Анджелис създаде „Ню Имидж“. Продуцирал е над 60 филма. Помня, че в Южна Африка придружавах чичо ми на обиколки да проучва локации за снимки. И сега пътувам доста, основно да намирам клиенти, да ги водя в Бояна. Срещам се с търговски фирми. Основната ми цел е да привличам хора да правят тук продукции. А някога в Южна Африка съм бил и каскадьор.

Случвало ли ти се е да имаш инциденти?

Тогава бях на 15 години и всеки ден се стараех да провокирам инцидент. Скачал съм в огъня, опитвал съм да падам от сгради, но като наближеше моментът да се снима сцената, никога не получавах шанса си за голяма каскада. Татко все беше на снимачната площадка и не би го допуснал. В Южна Африка между другото се запалих по волейбол, през лятото на плажа. На 23 години, през 90-те, заминах за САЩ да играя волейбол професионално. Обикалях Щатите всяко лято в продължение на месец и половина по състезания по плажен волейбол. И така десет години. Преподавал съм волейбол в гимназия и в колеж.

Не съм. Все още играя, непрофесионално. Човек остарява, тялото се променя. Не съм играл скоро. Сега се стремя да правя йога минимум три пъти седмично. Тя беше едно от най-големите ми открития, когато отидох да следвам в Лондон. В началото започнах с пауър йога. Тя се основава на ащанга и е по-ориентирана към развиване на мускули. Стана ми интересна именно заради физическия й аспект, но в момента, в който започнеш да практикуваш, осъзнаваш, че има и друго. Посоката на живота ми се промени. Направих рязък обратен завой от безкрайния купон преди това. И така построих къща и център за йога ритрийти в Малибу. През 2012 г. минах тренинг за учител по йога и получих сертификат. Ти беше тази година на фестивала, който организирахме в Боровец.

Да, „Udaya Live“. Беше впечатляващ! Имаше 30 учители от цял свят и някои от тях водеха практиките на фона на жива музика. Имаше концерти. Залите бяха препълнени.

Вече организираме следващия. Ще бъде от 16 до 21 август в „Riu Pravets Resort“. Хотелът и мястото са прекрасни. Отново ще съберем световноизвестни йога ментори, учители и ученици, както и музиканти от различни континенти. Организираме и събития, като концерта на израелския музикант Идан Райхел миналата есен. Имаме екип събития, който се занимава с това. Имаме и продуцентска компания – B2Y Productions („Бояна за теб“), с която обслужваме реклами, музикални клипове, документални филми.

Какво те впечатли, когато дойде за първи път в България?

Мисля, че беше през 2006 г. Пристигнах с баща ми. Чичо ми беше тук от 2001 г. И тогава ме впечатли колко много потенциал има в България. Много красива страна с толкова много ресурс. Хората работят здраво, обичат това, което правят. Видях този заряд и потенциал, все едно, нали знаеш – разравяш нещо мръсно и виждаш как под него се появява блясък. Като диамант…

… И реши да създадеш училище по кино.

Да, през ноември миналата година беше вторият уъркшоп, в който за четири седмици с участниците заснехме пълнометражен филм – „Цигулката“. Харесвам колективната работа. Това е най-важното и в киното, и във волейбола, и в спортовете. Отборите с една звезда никога не са толкова добри, колкото отборите с шест. Това е важно и в киното. Не ми харесва, когато някой се самопревръща в център и се постави на първо място. Мисля, че колкото повече хора имат обща цел, толкова по-далече ще стигнат и в личните си постижения.

Колко часа работиш на ден?

Не знам. Работохолик съм. Работата тук не свършва. Работя до късно, лягам и се събуждам на следващата сутрин, за да работя отново.

Казват даже, че имаш апартамент тук.

Да, ето го отсреща. Имах апартамент в центъра на града и трябваше да пътувам дотам и обратно. Предпочитам да не губя време и приспособих едно студио. В нашия бизнес си партнираме с клиенти по цял свят и когато тук настъпи краят на деня – в 18 ч. например, те се събуждат в Ел Ей. Пият първото си кафе и започваме конферентни разговори. Ти свършваш деня, а те са толкова свежи и развълнувани от предстоящия ден.

Какво правиш през свободното си време?

Не знам какво е това. Аз живея без лични планове. Все още не съм решил какво ще правя утре. Най-хубавото ми празнуване на Нова година например е да се наспя хубаво. Да се събудя рано сутринта, да закуся добре и да започна годината освежен, с ясна мисъл и желание да действам. Взел съм си достатъчно от купоните и бурните събирания по заведения. В интерес на истината се насилвам и вземам от време на време един или два свободни дни, пътувам из страната. Бил съм в Созопол, Бургас, Поморие... Обичам да катеря планини. Много харесвам Рила. Има много красиви места в тази страна. Мелник е невероятен.