Любо, който знае

Няма никакво значение как изглежда човек. Ние винаги ще останем несъвършени, но желанието ни да не сме такива ни прави хора

Адриана Попова 11 април 2017

Снимка: My Sound Universe/ Диляна Флорентин

На представянето на новия албум „Знам“ на Любо Киров в София Лайф Клуб дойдоха 900 души – рекорд за български изпълнител в клуба. На сцената се качиха и Мария Илиева, Графа, Орлин Павлов, Михаела Маринова, Митко Кърнев с цялата банда Д2, Жана Бергендорф, Тони, вокална формация „Нова музика“ – все близки приятели. С едно обаждане се отзоваха, казва Любо, който е обичан от колегите си, написал е много от текстовете на знаковите им песни и сам редовно ги подкрепя в техните концерти. „Знам“ (издаден от „Вирджиния Рекърдс“) е събрал парчета от последните 16 години, толкова са минали от първия албум на група „Те“, с която Любо стана популярен преди да направи самостоятелна кариера.

Защо албумът ти се казва „Знам“, какво знаеш?

Аз знам, че мога да стана онзи човек, който е някъде вътре в мен. Много по-добър от този, когото срещаш ти като реалност.

Ти лош човек ли си?

Смятам, че да. Дори апостолите са смятали, че не са добри. Само един човек е бил съвършен, и той е бил пратеник, Бог.

Хм, а изглеждаш благ.

Няма никакво значение как изглежда човек. Ние винаги ще останем несъвършени, но желанието ни да не сме такива ни прави хора. Това ни кара да правим избори, а тези избори определят какво ще се получи от теб. Господ ни е дал на места да паднем, на места да се изправим, някой път ще ни сложи да седим ниско долу, друг път ще ни качи нависоко. Но през цялото време се изпитва изборът, а какъв е той – любовта. Към хората около теб, към близките ти, към теб самия. Любовта е константата, по която можеш да сравняваш нещата.

В навечерието на Великден сме. Знам, че си вярващ християнин. Какво е Великден за теб?

Постът е да отнемеш нещата, които те разсейват от мисълта за Бога. Ако за някого обсебването е да говори – нека да замълчи.
Аз мога и днес да празнувам Великден. И сега празнуваме Великден с теб, защото и вчера, и днес, и на Великден знам, че Христос е възкръснал.

Любо е способен да говори изключително увлекателно за вярата. „Аз съм християнин не защото съм се родил в държава, обявена за християнска. Харесвам това, което е направил Христос, и това няма нищо общо с държава, страна, патриотизъм, етнос. Истинската вяра е глобална. Ако някой иска да му разказвам за Христос, аз мога“ – казва Любо.

А материалните прояви на празника – яйцата, козунаците?

Не, веднага ти казвам, не ме интересуват. Тук има пресичане с езически обичаи – кукери, яйца, халви, които са останали отпреди християнизацията на България. Обичам варени яйца, но това няма нищо общо с празника.

Спазваш ли постите?

Бих постил, когато усетя, че искам да се отдам много повече на духовното. Постът е да отнемеш нещата, които те разсейват от мисълта за Бога. Ако за някого храната е обсебваща – да спре да се храни. Ако за друг обсебването е да говори – нека да замълчи. Ето, сега постим, защото вместо да се нахвърлим върху храната, която си поръчахме, искаме да говорим за важни неща (с Любо сме седнали в приятен ресторант със средиземноморска кухня и той си е поръчал храна за нещо като закускообяд, тъй като е станал преди малко. Срещата ни е в 4 следобед. Обяснява, че покрай промоцията на албума се е изморил много и сега два дена си „взима въздух“).

Как си почиваш?

На кино се ходи. Релакс с приятели.

Не си почиваш с фейсбук.

Каква почивка е това?! Но фейсбук не е нещо демонично, може да се използва за добро. Ползвам го повече в работен план – да знаят хората къде да намерят това, което правя. Дори когато съм най-зле, няма да видите мой статус, в който обявявам другиго за виновен за моето нещастие. Включително когато си счупих крак на сцената (на концерт в Морската градина във Варна през 2011 г. – б.а.), не осъдих никого, защото сметнах, че щом ми се е случило, трябва да си го изстрадам. Седях си 4 месеца. Приятели ме съветваха – осъди общината, те са отговорни за сцената. Какво да съдя?! Но в интернет има и неща, които е трудно да се обяснят.

Какви?

Гледам сериал за един интернет феномен – Камерън Далас, известен със забавните си видеа, които пуска през 5 мин. Те са от типа: ударих с топка приятеля си, ха-ха-ха, или – вижте ме как скачам по дивана. Като влияние в мрежата сред тийнейджърите той се класира преди Джъстин Бийбър, Зейн Малик от One Direction, Ъшър. Някой се сеща, че от това може да се направи турне. И Камерън Далас пътува в Австралия, Европа, Америка. Продават се билети, влизат едни момичета в залата, които си купуват фланелки с твоя лик, диджей пуска музика, ти излизаш, казваш: здравейте, здравейте и скачаш. След това се снимаш с феновете и отиваш в друг град. Момичетата пищят повече, отколкото ако видят някоя музикална звезда. И тези хора изкарват милиони, продавайки билети за нещо, което е нищо. Имаме си и наш вариант – момчето, което пускаше видеа, после издаде и книга. Това е чисто физическо харесване. Ако им смениш лицата с някой по-несимпатичен – край. Ето го лицемерието – да мериш по лицето!

Любо се пали и това ужасно ми харесва. Той е истински, жив, артистичен. Спомням си филма за изложбата на Марина Абрамович в МоМа, казваше се The artist is present. Артистът винаги присъства, вгражда се емоционално в това, което прави. Любо присъства. И не случайно пълни залите – направи го през юни, когато 4000 души дойдоха в Зала 1 на НДК заради него, сега му предстоят концерти в Пловдив, Варна, Бургас и отново в НДК на 10 ноември. Любо го може, защото знае как. Да ти влезе. Под кожата. 

2 КОМЕНТАРА
2
Кира
16 април 2017, 14:48

Яйцето е символ на Възкресението.

1
Яна
11 април 2017, 12:35

Познавам много такива "християни", които могат да говорят за вярата, но не и да я живеят. А християнството е живот, и жертва, и пост, и любов, и борба със страстите, и вяра във Възкресението. Яйцата и козунаците са символика - не езичество. Но какво може да искаш от момче-протестантче? За такова - толкова. Православието обаче няма нищо общо с такъв тип възгледи. Иначе Любо пее хубаво. Но нека не говори за вяра, защото не го прави добре.

ТВОЯТ КОМЕНТАР