“Дух в броня”: Възпяваме електрическото тяло
Създаден по едноименния суперуспешен японски комикс от 90-те, филмът „Дух в броня” на режисьора Рупърт Сандърс миксира манга с киберпънк и абсолютно виртуозни визуални ефекти. Възхитителен и задължителен! В кината от утре.
Ирина Иванова 30 March 2017
Не съм от хората, израснали с комикси в ръце – определено не съм! - обаче „Дух в броня” ме омагьоса. Наречете го блокбъстър, наречете го както искате, но според мен някои кадри от филма наподобяват дигитални живописни платна, а сътворителите (така ми харесва да им казвам) на виртуалната среда са истински художници и големи майстори. Гледайте и ще видите!
Манга комиксът „Дух в броня” с автор Масамуне Сиро (или Широ) се появява през 1989 г. и има огромен успех, при това не само в Япония, но и в САЩ. През 1995 г. и през 2004 г. Мамору Оши прави по него два пълнометражни анимационни филма като вторият – „Дух в броня 2: Невинност” - е номиниран за Златна палма в Кан. „Дух в броня” вече отдавна е франчайз – с видео и компютърни игри, анимационни сериали, а ето че сега се появява и голяма холивудска суперпродукция. Макар че на практика такава вече съществува, но под външност чужда и под име друго. Известен факт е, че когато Уашовски (братя преди, сестри сега) гледали първия анимационен филм на Оши от 1995 г. толкова се впечатлили, че отишли при продуцента от „Warner Bros.” Джоел Силвър и му казали: Искаме да направим нещо такова. Четири години по-късно наистина го направили – „Матрицата”. Има някои сериозни „заемки”, ще видите, пък и Уашовски никога не са го отричали.
Сега обаче комиксът оживява на собствена територия – дигиталните технологии вече са в състояние да последват полета на въображението на Сиро и Оши и да пресъздадат света на оригиналните комикс и анимация. Действието се развива в недалечното бъдеще, в един футуристичен източен мегаполис като Шанхай или Хонконг от 2050 година например. Градската среда с нейните неонови сияния, вавилонски стълпотворения и киберготически същества от бъдещето (ако все още не е въведено понятието киберготика, сега е моментът) е поразително пресътворена - от „Петият елемент” на Люк Бесон насам нито един фантастичен град не ми е въздействал толкова силно както този в „Дух в броня”. Скарлет Йохансон е в ролята на Майор Мотоко Кусанаги – нещо като киборг с ум и съзнание на човек, но със синтетично тяло. Макар да е жена, тя е доста атлетична и андрогинна, особено в някои екшън моменти, когато на помощ й се притичват ефектите. Трансформациите на тялото Скарлетово в тези моменти са впечатляващи, но хубавото е, че никога не се превръща в чудовище. Въобще в „Дух в броня” не съществуват чудовища, зверове или напълно абстрактни светове, а сюжетът и персонажите са решени точно в онзи полуфантастичен – полуреален ключ на комикса.
Влудяващо страшните гейши, безумно красивата битка във водата, тъжната, но иначе великолепна сцена със смъртта на употребения и захвърлен „дух в броня”... Много са любимите ми моменти във филма, но няма да издавам повече. Ще добавя само, че в две от централните роли са прекрасната Жулиет Бинош и един от най-големите съвременни японски режисьори – Такеши Китано.
А цитатът от филма, който всички ще запомним, безспорно е „Рано или късно това очаква всеки един от нас”. Основната идея е, че в бъдеще видът ни ще съществува именно в тази форма - ум и душа на човек в синтетично тяло. Та по този повод се сетих за „Възпявам електрическото тяло” на Уолт Уитман и за вечния въпрос „Ако тялото не е душа, душата какво е?” Вярвате или не, но „Дух в броня” си носи този въпрос.
Накрая държа да отправя един призив - хайде да не обсъждаме дали Майорът не е ЛГБТ само заради сцената, в която прокарва пръстите си по лицето на друга жена, че вече прочетох нещо такова в един сайт. Достатъчно глупости се хвърлиха в пространството по повод "скандала", че в новия "Красавицата и Звярът" Льофу, приятелят на Гастон, бил гей. Толкова глупости наистина отдавна не бях чела!