Чавдар Гюзелев

Рослава Куманова 07 февруари 2007


фотография светослав караджов
стайлинг диана шингарова


Чавдар Гюзелев
Той е художник, който от скоро води лайфстайл предаването "Сладък живот" по Канал 1. Син на оперния бас Никола Гюзелев. Чавдар е завършил "Оформление на книгата" в Художествената академия, също като 3 години по-големия си брат Ясен.

Работил е в Италия, защото

Приятели на баща му, сценографи от Парма, предлагат през 1984 г. на Чавдар и Ясен да направят там изложба. Три години по-късно Чавдар пак им гостува, завързва контакти и без да е имал сериозно намерение да остава, започва работа в Италия. Първо с брат си са в списание "Vanity", където ги взима арт директорът Алберто Нодолини. Списанието е част от издателство "Conde Nast", в което е и "Vogue"- Италия. Братя Гюзелеви се занимават с оформление. Във „Vanity" се представят модните тенденции чрез рисунки на моделите на най-известните дизайнери. (Списанието вече не излиза.) По онова време няма компютри и всички илюстрации се правят на ръка на принципа режене и лепене. След това Чавдар Гюзелев започва в италианския „ Vogue" в Милано.

„По онова време не беше лесно да си уредиш виза за чужбина, особено пък работна. Дори и за мен като син на международно известен оперен певец, който живее в Рим. Първата година я подновявах на всеки 2-3 месеца. Не че не ми харесваше във „Вог", но по принцип не ми допада еднообразната работа на едно и също място от сутрин до вечер. Затова така и не се задържах там повече от няколко месеца. През целия период ту се връщах в България, ту отново отивах в Италия. Събират ми се общо 7 "италиански" години."

Връща се в България, защото

„След 1989 г. бях обхванат от наивен ентусиазъм, че всичко бързо ще се промени. Бях много щастлив и ми се искаше да съм свидетел на събитията. По същото време доста мои приятели и колеги вкупом се изнесоха за Канада. В един момент се усетих сам самичък тук. Разбрах, че май пак трябва да поема към чужбина. През 1990 г. отидох на театралния фестивал в Урбино като преводач на режисьорката Възкресия Вихърова. Бях взел мои рисунки и отново намерих работа за около година. Брат ми Ясен също дойде и започнахме да правим илюстрации за флорентинска издателска къща.

След това обикаляхме други издателства и работехме на парче. Ясен все още се занимава с това. В момента той е един от петте най-добри илюстратори в света на детските книги. Негови са приказките на братя Грим, „Пинокио", „Алиса в страната на чудесата". Работи за най-престижните издатели от Канада до Тайван."
През 1993 г. Чавдар Гюзелев отново е в България. С приятел правят малката рекламна агенция „Нимакс".

„Аз съм артист, човек със свободна професия. Оттогава досега съм се занимавал с най-различни проекти. Моя е сценографията на три постановки на Теди Москов. „Майстора и Маргарита" се игра в София. Другите две бяха в Хамбург през 2003 г. - „Сирано дьо Бержерак" на Ростан и "Малкият Цахес" по Хофман. Силно ме увлича и фотографията - направих изложба в Червената къща преди четири години. В момента се занимавам с графиката на вестник „Гласове", както и с други дизайнерски проекти."

Художникът живее с

архитектката Анриет Денис - наполовина българка, наполовина белгийка. Срещат се през 1998 г. след турне с „Майстора и Маргарита" в Авиньон. Чавдар заедно с актьора Стефан Вълдобрев решават да си удължат пътуването и отиват в Париж. По това време тя работи за известния френски архитект Жан Нувел. Чавдар се запознава с Анриет чрез художника Стефан Николаев.

Преди 3 години тя решава да се установи в България, защото - както казва Чавдар: "Надявам се една от причините да съм аз!" Анриет е представител на световноизвестната компания за дизайнeрски мебели VITRA и държи show room в София. Там се продават и осветителни тела на Инго Маурер. Анриет се занимава и с вътрешен дизайн. Неин е интериорът на ресторанта „Checkpoint Charliе" и "Palette". Чавдар и тя имат син на година и 8 месеца, който се казва Никола.

Чавдар Гюзелев е останал тук, защото

"На моята възраст няма смисъл отново да си търся препитание някъде другаде. По-добре да се опитам с нещо да допринеса за промените. Аз продължавам да бъда свободен и независим и да пътувам, доколкото мога, по света и у нас. Бягам от София в затънтени, усамотени места. Чувствам се най-добре в къщата ни в с. Лещен. Хора, които имат такова убежище, могат да са щастливи, бягайки от истерията тук... Приятели често ми казват: Ти си луд, че се върна!

И аз не мога да си обясня причините - дали са сантиментални, носталгични или практични. Изнервящи неща и корупция има навсякъде по света. Където и да заживееш, забравяш какво е в България и започваш да страдаш от тамошните несгоди. Тук не можем да прекрачим границата, която ни дели от цивилизования западен свят. Още не сме схванали какво е модерност. С единия крак сме в социализма и плачем за него. Чувал съм такива неща дори от млади хора, може би на базата на хленча на техните родители. Не можем да си конструираме един чист и удобен свят - нещо, за което не е нужно да сме особено богати.

Това не зависи от политиците и от тяхното безсрамие и абсолютна некомпетентност, а от нас самите. Оплакването и чакането някой друг да направи нещо няма да ни оправи. Аз също се поддавам на негативизма и се ядосвам на себе си. Вижте „Витошка" - главната улица в европейската столица! Веднъж стъпих върху една плочка, тя ме удари по коляното и щеше да ми счупи крака.

Фасадите на софийските къщи са оплетени като карантии в жици и в отвратителни реклами. Строителството по Черноморието е нещо чудовищно. Обаче не мога да не обичам България, много харесвам природата й. Живея тук, защото имам опорни точки. Езикът също е важен. Говоря много добре италиански, но контактите ти в чужда държава не могат да бъдат толкова пълноценни, колкото на родния ти език."

Връстник е на кариерата на баща си, защото

Чавдар е роден през 1961 г. Тогава Никола Гюзелев дебютира на сцената на Софийската опера. „Бях на 12 години, когато се разделиха с майка ми Румяна. Тя е първата му съпруга. С брат ми бързо свикнахме, първоначално ни гледаха бабите. Аз доста късно осъзнах, че баща ми е и художник. Знаете, че е завършил Художествената академия. Той е рисувач в академичен стил и не се е развил, защото се е отдал на оперното пеене. У нас имаше албуми на Ел Греко, Микеланджело, Веласкес и е логично ние с брат ми да се насочим към рисуването. Ярък спомен имам от времето, когато баща ми ми нарисува портрет.

Кармата на оперния певец е непрекъснато да липсва от къщи. Всички осъзнавахме колко е важно той да има възможност да изявява таланта си. Затова сме правили много компромиси. Ние също сме пътували с него и съм виждал с очите си какъв непосилен труд полага. В последно време доста се сближихме с баща ми - той живее предимно в България и иска да вижда внуците си.

Мисля, че не съм си създал комплекс на тема "известен баща". Не си спомням да сме ползвали привилегии или да сме били в специални училища. С брат ми сме водили съвсем обикновен софийски живот. Внушаваше ни се да не се различаваме от другите деца. Сега осъзнавам, че това е вредно. Ако човек притежава нещо в повече, не трябва да го прикрива.

Нямам предвид в материален план. Стремежът на учителите беше децата да се приравнят, да няма изявени. А в крайна сметка талантливите, особените са тези, които дърпат останалите. Не обичам колективността, "заедността", както призоваваха в един лозунг. Аз съм индивидуалист. Не че не съм контактен. Имал съм много приятели, но съм разчитал на тях, а не на колектива."

Става телевизионен водещ, защото

"Обичам случайните начинания. Предложението дойде от актьора Христо Живков („Страстите Христови"), който е един от продуцентите на „Сладък живот". Нямам опит, беше ми любопитно. Навремето Теди Москов ме е карал да заставам пред камерата, когато снимаше „Улицата". Помня, че се сковавах жестоко в тези моменти. Сега май съм се променил - по-малко суетен съм. Хареса ми културната насоченост на „Сладък живот". Предлагаме нещо различно от телевизията тип риалити.

Това е лайфстайл предаване, но не се движим по повърхността. Опитваме да покажем по любопитен начин неща, които малко се знаят от областта на театъра, киното, литературата. Културата е обширно понятие. То започва от това как ходиш по улицата, къде си хвърляш боклука, къде си паркираш колата, как се държиш с останалите. Нормални правила на цивилизацията, които трябва да усвоим и да спазваме. Това също е лайфстайл."
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР