Мариза: Затварям очи, отварям сърцето си и пея
Мариза идва за трети път в България и любовта ни е взаимна. „Не съм си представяла, че моята музика може да бъде толкова слушана у вас – споделя тя за EVA по телефона от Лисабон. – Публиката ви е прекрасна. Невероятно е да ви срещам. “
Лилия Илиева 17 March 2017
Как си почиваш след концерт?
За мен концертите са много интензивно преживяване и накрая съм много уморена. Не всеки би могъл да разбере, че обикновено нямам сили да се срещна с хора от публиката, които ме харесват, или да давам автографи. Когато сляза от сцената, първо имам нужда от няколко минути насаме, за мен самата, просто на тишина. И след това винаги вечеряме заедно с музикантите, смеем се, пием по чаша вино. Понякога само душ и чаша вода ми помагат да сваля адреналина.
Първата си кукла не помня, но първото фадо – да. Никога не съм вземала уроци, нито съм имала учител, защото няма училища по фадо.
О, в началото много ми харесваше. Сега ми се струва естествено. Даже имам нужда да пътувам, но е и много хубаво, когато съм си вкъщи със семейството, с близките, с детето ми. И двете са ми необходими.
Синът ти Мартин пее ли?
Той е на пет годинки, на колкото аз пропях фадо, но за момента само опитва.
Правиш впечатление с цветните си женствени рокли и поли за разлика от класическите певици на фадо, които винаги са облечени в черно. Кой е твоят стилист за сцената?
Аз. Знам какво харесвам и какво не харесвам. Имам нужда да се чувствам удобно, когато съм на сцена. В същото време обичам модата, приятно ми е да съчетавам дрехи. Следя колекциите и на португалски, и на световни дизайнери, но за мен не е важно да съм с дизайнерска дреха. По-важно е тя да изразява това, което чувствам и харесвам, да се съчетава хармонично с моята индивидуалност. За турнето ни за албума ми Mundo избрах да нося червено. Така че ме очаквайте в червено.
Значи си в червено настроение.
Значи съм с червена рокля. Освен да нося цветни рокли, поли, докато пея фадо, се и изрусих. Случвало се е по улиците в Португалия да ме спират възрастни хора и да казват: „Гласът ти ми харесва, но косата...“ Тогава ги питам: „А като затворите очи, музиката харесва ли ви?“ Казват: „Много.“ Тогава, казвам, затворете очи, защото на мен ми харесва да съм с такава коса.
Имаш интересни дуети със Стинг и Лени Кравиц. Какво си спомняш за работата си с тях?
Срещата с Лени беше много емоционална за мен. Помня, че пяхме заедно след едно много голямо мое турне в САЩ. Бях кацнала от Ел Ей, уморена и много притеснена от дуета, който ми предстоеше с него. Лени дойде да ме види в гримьорната и ми каза: „Бъди спокойна! Ще видиш как всичко ще се случи с лекота. Аз ще ти помагам и ще те подкрепям на сцената.“ Така и стана. Оказа се толкова мил. А поканата от Стинг да пеем на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. песента му „A Thousand Years“ беше голяма изненада за мен. Той е много фин човек. Обичам го.
Има ли нещо, което да липсва в живота ти?
Не, аз съм щастлив човек.
