Не е ясно как и дали Ана Маняни е разбрала за телеграмата. Може би са проработили нейните ясновидски способности, а може би всяка жена усеща кога една любов си отива. Известно е само, че Маняни поканила Роселини на обяд в изискано заведение, поръчала любимата му паста, като поискала да я донесат много гореща, грижливо я подправила с още зехтин, песто, домати и много пармиджано, докато бъбрела за това и онова, а после директно изсипала чинията върху главата му пред очите на цялото заведение. Станала и си тръгнала. 

Бергман била с осем години по-млада от Маняни. Класическа красавица и класическа холивудска звезда, тя обаче имала съдба, доста сходна с тази на италианката. Майка й починала, когато била на две, а баща й – когато била на 12. Тя е отгледана от роднинско семейство, подкрепило мечтата й да стане актриса. На 21 години Ингрид се омъжва за известен и богат шведски зъболекар, ражда първото си дете, дъщеря си Пиа, и скоро след това заминава за Холивуд по покана на известния продуцент Дейвид Селзник за филма „Интермецо: Една любовна история“. Първоначално Селзник никак не я харесал, виждайки я на живо. „Много лош английски, прекалено висока, с немско име, прекалено тънки вежди“ – отсякъл, но все пак й дал шанс. Филмът имал гигантски успех и предсказал онова, което по-късно наистина се случило с Ингрид Бергман след „Казабланка“, а именно – превръщането й в голяма звезда. Освен това тя била изключително скромна, порядъчна, мила. Нищо общо с разрушителните страсти на Маняни. Бергман излъчвала хармония, светлина. Била истински ангел, а и хипнотизирала камерата, притежавала сияеща фотогеничност. Роселини нямало как да не забележи това. Веднага я поканил за главна роля в новия си филм „Стромболи, земя на Бога“, при това на мястото на Маняни. И как не, след случката с пастата! Двамата заминали за остров Стромболи да снимат филма около намиращия се там едноименен активен вулкан.

Римската вълчица не можела да остави нещата така и след като не спала една седмица и като лунатичка кръстосвала Рим през нощта, съпровождана от мяукащи котки, измислила своя реванш – обадила се на своя приятел режисьора Уилям Дитерле, двамата набързо скалъпили продукция, наречена „Волкано“, и заминали да я снимат на съседния на Стромболи остров Волкано. Нещата обаче вече били предрешени. По време на снимките Ингрид Бергман забременяла от Роселини и скоро след това двамата сключили брак, който продължил осем години и от който се родили три деца (едно от които е известната актриса Изабела Роселини, муза на Дейвид Линч и др. – б.а.).

[[photo:8040]]Ингрид била щастлива. Бракът й с режисьор като Роселини я измъкнал от глуповатите роли в холивудски филмчета и я превърнал в истинска киноикона. Роберто бил свободен, щедър, дори и когато нямал пари, силен и й давал кураж – също както и на Ана преди. Между другото, Роселини и Маняни някак успели да запазят приятелството си. Изабела Роселини разказва, че понякога баща й я вземал със себе си и двамата ходели на гости на Ана, но малката се страхувала да погледне вълчицата в очите и затова си спомня най-добре... обувките й.

С времето и Бергман, и Роселини съзнават, че няма да издържат дълго заедно. Тя усеща, че той има нужда от бури, битки, страсти. Починал си от торнадото Маняни и скоро тя започнала да му липсва – темпераментът й, скандалите, гласът й дори. Скандинавското хладнокръвие на Ингрид, съвършената й красота, трите й Оскара, отдадеността й на децата започнали да му дотягат. Като повечето италианци той всъщност имал нужда по-скоро от женска, от самка, не от съвършена, блестяща съпруга, пък била тя и звезда.

Развръзката дошла по естествен начин, когато Роселини заминал за Индия по покана на Джавахарлал Неру, първия министър-председател на Индия след падането на колониализма, който искал от него да съживи филмовата индустрия в страната. Докато съживявал индустрията, Роселини се влюбил – в индийката Сонали Дасгупта, актриса и сценарист – и предизвикал нечуван скандал, допускайки връзката им да стане явна, макар че Сонали била омъжена, с деца. Възмутен от начина, по който Роселини съживил индустрията, Неру го изгонил от Индия, но Сонали Дасгупта била толкова влюбена, че зарязала семейството си и заминала с Роселини за Италия. Тя някак успяла да получи развод, той също и се оженили в Мексико през 1957 г. Около година по-късно Ингрид Бергман пък сключила брак с театралния продуцент Ларс Шмид, нейния трети и последен съпруг.

И двете музи в живота на Роберто Роселини – доброто и лошото момиче – си отиват от рак, при това на почти една и съща възраст. Маняни е на 65, а Бергман – на 67 години. Ана е убедена, че сама е предизвикала болестта си с лошото си нередовно хранене, кафетата и цигарите, патологичната си инсомния и чудовищната си импулсивност – нейното проклятие, но и нейната сила.
Когато Ана Маняни умира, до леглото й неотлъчно са Роберто Роселини и синът й Лука. Тя стиска в длан малък диамант, подарен й от Роселини в най-хубавите години на тяхната любов. „Усещам го как диша – казва. – Все едно държа къс от луната“. Така и не се разделя с него. Погребана е в семейната гробница на Роселини. Ингрид Бергман пък се бори цели осем години с рак на гърдата и по време на болестта си снима някои от най-известните си филми. Отива си точно на рождения си ден, а по нейно желание прахът й е разпръснат над морето в родната й Швеция.