Виктор Николаев

Искам на 1 януари да съм си вкъщи и да ми е уютно“ – казва Виктор. – Да се наспя, да е бавна сутрин, да си направя кафето бавно, да си пусна музика. Много обичам филмова музика. Има случаи, в които гледам филм заради саундтрака. Ще чакам жена ми и дъщеря ми да се събудят. Ще ми е приятно да ги гледам как спят. То е малко като да усетиш как притежаваш тази ситуация. Да я имаш, да си я запечаташ, да я затвориш някак си, като зимнина. Ще ми е уютно навън да е студено и слънчево и да съм вътре на топло. Ще погледна украсата и ще си помисля, че искам да седи още дълго време, да ми напомня празника. Ще бъда гладен. Бих пийнал първо кафе, а после като след празник дори бира, придружена с печени картофи. Ще мирише на мандарини вкъщи, на обелени мандарини.

Какво ще се случи след това?

Искам да изгледаме някакъв филм, може да е нещо по Kino Nova, Cinemax или HBO. Да се наредим на дивана, да е топло. Много е тривиално, но понякога го правим. Знаеш ли колко е хубаво да се излежаваме цял ден? Възможно е следобеда, ако имаме сили, да отидем на гости за довършване на купона от предишната нощ. Обикновено се случва и е приятно, защото ти се сливат денят и нощта и празникът продължава. Преди години за мен януари беше един никакъв месец, гол като клон на обрулено дърво. Все едно всичко е приключило. Сега нямам такива чувства. Приятно ми е, пълно ми е през януари.

Готвиш ли?

Мога някои най-простички неща – салати, много вкусно тирамису, баница. С жена ми не сме най-големите домакини, но една вкусна салата можем да си направим.

Разкажи ми повече за жена ти Людмила Железова, как се срещнахте, какво ви сближи?

Тя е водеща в Националното радио, където съм работил и аз. Там се запознахме. Беше интересна, различна, загадъчна. Беше ми много любопитна като личност и исках да съм постоянно близо до нея. А тя не ми обръщаше внимание. Сега като сме заедно, се стремим да не си говорим за работа. Въпреки че гледаме заедно новини. Свързват ни пътуванията, обичаме да разглеждаме различни неща в интернет, да ми показва сайтове, свързани с архитектура, или списания.

Какво обичаш да правиш с дъщеря ти?

Много обичам да съм с нея. Жена ми я води на училище, аз я вземам следобед. И Дара понякога иска да играем някакви игри, да ми разказва уроците си. Събота и неделя й помагам да учи немски – носи ми едни картончета с думи – от едната страна на български, от другата – на немски и аз й ги обръщам. Не знам никакъв немски, но започнах да научавам думи.
Предишната седмица ходихме на Витоша. Разходихме се. Дара се пусна с шейната. А аз малко подишах малко чист въздух. Не спортувам активно, обичам разходки... През зимата с дъщеря ми ходим и на ледена пързалка. До скоро не можех да пазя равновесие, но Дара много искаше да кара кънки и за да я пазя, се научих. Сега ми е приятно.

Какво й е интересно?

Още не знам дали има изявен интерес. Отдава й се да изработва различни неща с ръце – да рисува, да прави фигури от пясък. Според мен го е наследила от майка си. Не знам дали ще се развие в тази посока. Много е социална за разлика от мен като дете. Тогава бях малко особен – имах период, в който бях едно бледо лице, седи и гледа, не особено весело. Не бях най-социалното дете. После отидох в другата крайност – станах център на компанията.

Какво си пожелаваш за следващата година?

Здраве, колкото и да ти звучи обикновено, клиширано и скучно. Пожелавам здраве за мен и за близките ми. И нищичко друго не ми трябва. Мога да намеря време да пътувам, ако реша – да си намеря ново хоби. Всичко друго мога да го намеря, постигна, направя, купя, заема. Всичко друго ми се струва постижимо.

Какъв подарък би желал да получиш?

Най-големият ми подарък беше, че Дара се роди на моя рожден ден. Беше по времето на процеса на българските медици в Либия. Аз го отразявах. Сутринта на рождения ми ден отидохме в болницата „Света София“ в тогава една страшна мъгла с такси, защото не бях шофьор. Раждането беше секцио, а възможните дати бяха 15 или 23 декември. Избрахме 15-и, за да ни е спокойно, че ще има лекари на разположение. Вечерта след това си направихме една снимка тримата и заминах за Либия. Върнах се след изписването. И това е най-хубавият ми подарък.

Какво ти е интересно извън работата?

Обичам да шофирам. Питат ме как не съм уморен, когато ставам толкова рано сутрин, а аз си пускам музика и шофирайки, си почивам. Имам чувството, че мога да работя като шофьор. Обичам да сменям пейзажа, да пътувам. Всяка година гледам да отида на ново място, дори да е за два-три дни – от четвъртък до неделя. По-интересно ми е, когато е извън България, ако има бърз, изгоден полет с добро време за отлитане и за кацане. Миналата година например ходихме със семейството ми до Копенхаген за няколко дни. Харесва ми да не е организирано, а ти да си направиш програмата. През лятото отиваме до морето, когато можем. Дори да е само за петък, събота и неделя. Майката на жена ми е в Бургас. Пътуваме и до Гърция за кратко, когато можем.