Кармен още не е навършила 15, когато позира на лудия гений Салвадор Дали през пролетта на 1946 година в неговия апартамент в хотел Сен Регис в Манхатън. Срамежливото момиче с тъмни коси и дълбоки тъжни очи, които е трудно да забравиш, не е новачка в позирането – тя от година преследва кариерата на модел, за да помага с пари на семейството си.

Тази удивителна кариера продължава цели 70 години до днес, когато Кармен е на 85 и продължава да бъде търсена за реклами и ревюта. Огромните й сини очи с огромни изкуствени мигли (макар тя да твърди, че са естествени) са омагьосващи, от нея се излъчват грация, мистериозност, сексапил, дори на тази преклонна възраст. Прилича на преродена магьосница, която държи ключа към вечната младост. Стъпва гордо като лъвица на подиума, въпреки че двете й коленни стави са сменени, а артритът й пречи да пуска свои фотографии в инстаграм. Три пъти се е развеждала, два пъти е губила състоянието си, но винаги е изплувала. Не крие пластичните си операции, нито смяната на ставите, и гордо носи бялата си като ангелско крило коса. „Всичко това се нарича живот“ – казва с лекото си и ведро чувство за хумор Кармен.

Планира следващия моден и фотографски проект, който се нарича „от 80 до 100“. „Ако междувременно умра, ще се случи, когато съм на високи токчета“ – казва знаменитият супермодел. Всъщност за последните години – между 70-ата и 85-ата си година, Кармен дел Орефис има повече корици, отколкото когато е била млада. След 80-ата й година световни брандове като Rolex, H&M и Philipp Plein се състезават за лицето й на рекламните си кампании.

Коя е жената, притежател на рекорда на Гинес за най-възрастен практикуващ модел в света, и как е успяла да се задържи толкова дълго в свят, в който жените са бързооборотна стока? И колко хора като нея могат да се похвалят, че снимката върху документите им за пенсиониране е направена от световноизвестен фотограф (Норман Паркинсън)?

Невинността като моден аксесоар

На 15 тя е крехка и срамежлива девойка, влюбена в балета, изцяло зависима от майка си – унгарска балерина, и баща си, италианец и музикант, който напуска рано семейството. Заедно с майка си пътува надалеч всеки ден, за да чисти офиси или да доставя кетъринг за партита, а понякога я съпровожда и на сцената, ако има ангажимент в някое шоу. Неуверена и доста затворена, защото никога не знае дали ще успеят да съберат пари за наема (затова е сменила 11 училища), тя мечтае за кариера на балерина и три пъти седмично взема метрото, за да ходи на уроци по балет при приятел на баща й. Но ревматични пристъпи, които я приковават към леглото за една година, когато е на 13, както и последиците от голямата депресия (Кармен е родена през 1931 г., началото на тежката икономическа криза, която срива икономиката на САЩ), й отнемат мечтата. Пак покрай баща й, който я води в джаз клубове, се запознава с човек, свързан с Vogue, и той й отваря врата към голямата мода. Нейната свежа невинност привлича фотографите, които вероятно заради липсата на фотошоп в праисторическите времена на компютърните манипулации налагат все по-млади лица. Макар и изключително бедна, тя има възможно най-доброто наследство за една жена: високи скули, огромни очи, слаба аристократична фигура с дълги крайници и изящна шия. И грациозност, и финес – все неща, вече излезли от употреба на подиума.

Първата й корица на Vogue е от 1947 година. Въпреки кичозния от днешна гледна точка ретуш, оттам ни гледа прекрасно лице, като извадено от ренесансовите портрети – невинно, очарователно, ранимо. Кармен се разплакала, когато видяла корицата – струвало й се, че прилича на момче. Много бързо разбрала, че стилистите и фотографите не искат от нея да бъде себе си, а това, което те виждат във въображението си. Затова прави най-доброто – превръща се в хамелеон, научава се да говори без думи. „Винаги съм се смятала за актриса от нямото кино“ – шегува се тя. Била е четири пъти корица само на Vogue.

Harper`s Bazzaаr също се възползва от нейната харизма. Тогавашната модна редакторка Даяна Вриланд, по-късно главен редактор на Vogue, кани Кармен за снимки в Париж, при условие че до месец... издължи шията си. Какво прави Кармен не е ясно, но Даяна е доволна от резултата и я изпраща в Париж. Оттогава стават близки приятелки.

Салвадор Дали е обсебен от красотата й и я кани в една от испанските си къщи, за да я рисува, откъдето Кармен успява да се измъкне невредима и с непомрачен разум. Фотографите на нейното време – Ървин Пен, Сесил Бийтън, Брус Уебър, Ник Найт, Ричард Аведън – я снимат как кара ролери в студиото, като принцеса в старинни замъци, като Снежанка в разкошна haute couture рокля, заобиколена от седем знаменити за времето си мъже, или пък гола и мокра, с лъскава черна коса...