През януари 2017 г. младият български актьор Леарт Докле мина по червения килим на първата голяма филмова премиера в кариерата си – тази на епичната продукция „Воевода“ на режисьора Зорница София по мотиви от едноименната повест на Николай Хайтов. Лео е в ролята на един от главните хайдути в четата на Румена воевода, за която всъщност разказва филмът. Двамата с актьора Петър Генков са братя сираци, които трудният живот е направил особено свирепи.

Преди години Лео обещал на майка си, че на първия си червен килим ще мине с нея (вероятно по примера на един друг Лео – Ди Каприо, често придружаван на различни церемонии от своята). Както разбирам по-късно, Клеопатра Докле познава светлините на прожекторите, тъй като е една от най-известните албански естрадни певици, нещо като „албанската Лили Иванова“ по думите на сина си.

Леарт Докле е на 26 години, има изключително интересна семейна история, завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Пламен Марков и е много вероятно да сте го гледали в постановките „На ръба“ и „Полет над кукувиче гнездо“ на Александър Морфов и „Хамлет“ на Явор Гърдев на сцената на Народния театър.

Лео, каква е историята на необикновената ти фамилия Докле? 

Баща ми Зераудин Докле и неговите трима братя и две сестри са родени в село Борйе, намиращо се на територията на днешна Албания. То е едно от многото български села, разпръснати из Албания, Македония, Сърбия и Косово, които са със запазени български традиции още от времето на Иван Асен II. Малката ми сестра например се казва Боряна, което идва от селото Борйе. Майка ми пък е родена в Нарта, с много силни гръцки корени. Баща ми е мюсюлманин, майка ми православна християнка. Аз съм роден в Албания, но съм кръстен в Гърция, ортодоксален християнин съм тоест и дори си имам християнско име – Теофанис, което означава Божи дар. А фамилията ни Докле идва от архаичната българска дума „докле“, която означава „докато“. Като в известната фолклорна песен „Докле е младост“.

А истинското ти име Леарт означава ли нещо?

Тъй като баща ми навремето е бил един от най-известните театрални режисьори в Албания, аз съм кръстен на Шекспировия герой Лаерт от „Макбет“, но родителите ми разменили местата на буквите а и е и ме нарекли Леарт, това на албански означава „роден в злато“.

Как така ти, Леарт, се озова в България?

Дойдох тук на 10-годишна възраст заедно с цялото семейство, понеже баща ми започна бизнес с България. Голямата ми сестра е художник и адвокат, от 10 години живее в Ню Йорк. Малката пък е певица като майка ни. Въобще много артистично семейство сме. И сме много голям род – сватбата на сестра ми например я празнувахме два дни, защото нямаше как да съберем 300 души от едната страна и 300 души от другата в един ден.

И какво се случи, като пристигнахте тук?

Веднага си счупих крака, докато играех в двора на една наша леля, при която в началото живеехме. Тежко счупване, имплантираха ми платинени пирони и година и два месеца се движех с патерици, а после трябваше да се науча отново да ходя. Може да се каже, че съм проходил за втори път на българска земя.