Предполагам, че баща ти те е подтикнал към актьорството.

Сменил съм много професии в главата си – хирург, каратист, алпинист... Един ден просто осъзнах, че ако стана актьор ще мога да упражнявам всички професии, защото ще се превъплъщавам в различни хора. Освен това още като малък обаче обичах да правя имитации. Когато дойде време да кандидатствам в НАТФИЗ, се подготвях много кратко време и се явих с доста голямо самочувствие. Бях убеден, че ще ме приемат, и като ме скъсаха на втория кръг, не можех да повярвам, целият ми свят се срина. Започнах да се съмнявам в себе си, хората около мен също бяха разочаровани, но това се оказа много полезно. Тогава бях с доста по-буен нрав, но с времето се научих да го контролирам.

Заминах в Щатите при сестра ми с идеята да стоя там една година, да усъвършенствам езика, да работя, да натрупам опит. Никога няма да забравя първия ден, когато със зет ми, мъжа на сестра ми, отидохме на интервю за работа. Той работи като уебдизайнер в Нюйоркския университет, но дойде с мен за кураж. Беше ми дал негов костюм, бяхме позитивно настроени, дори репетирахме за интервюто в метрото. Качихме се на 29-ия етаж в една 50-етажна сграда в Манхатън, влязохме в една стая, където се бяха подредили някакви лелки чиновнички, а пред тях – натъпкани като сардели около 40-тина души – сякаш току-що избягали от границата мексиканци, дошли като мен да кандидатстват за работа като сервитьори и помощник-сервитьори. Тази гледка ме смаза, защото осъзнах, че шансът да се добера до добра работа в този град в рамките на тази една година е никакъв. Зет ми, който е много важен човек в живота ми, усети всичко и с жест ме извика да си ходим. Седнахме в парка наблизо, поплакахме си и той ми каза, че ако на него преди 15 години му се е наложило да работи като строител и какво ли не още, сега не иска аз да минавам през същото. В крайна сметка реших, че по-добре да съм сервитьор в България, отколкото помощник-сервитьор в Америка. Върнах се и известно време работих като рум сървиз в един хотел. Там също имах преживяване, което ме накара сериозно да се замисля какво искам да правя с живота си – една жена, която работеше с мен, сподели, че някога е искала да стане актриса, но така и нищо не се е получило. Ужасих се, че може би и мен ме чака същото, и здравата започнах да се подготвям за театралната академия. Приеха ме на първо място при мъжете още на предварителния изпит.

Знам, че говориш няколко езика.

Всъщност 6 – албански, български и гръцки, италиански - всички млади хора в Албания знаят италиански, тъй като Италия е много близо до нас - Албания, между другото, е известна в света с две неща – сицилианската мафия, създадена от албанци, емигрирали в Италия, кодексът на честта е писан именно от албанец. И другата противоположност – Майка Тереза също е албанка. Освен това знам и английски, защото съм завършил Първа английска, и шестият ми език е испански.

Разкажи сега как попадна на снимачната площадка на „Воевода“.

По нормалния начин. Зорница ме покани на кастинг. Темата за хайдутите е общобалканска. В Албания също е имало хайдути и дори една легендарна жена воевода, много брутална – Шоте Галица, наричана от французите „албанската Жана Дарк“.

Беше ли подготвен за това, което те очакваше по време на снимките? Зорница София разказа за тежкия тренировъчен лагер, през който сте преминали.

Аз спортувам доста. Започнах още в НАТФИЗ, когато за едно представление свалих 16 килограма за няколко месеца – с хранителен режим и тренировки два пъти дневно 6 дни в седмицата. От седем години се занимавам сериозно с бокс, фитнес, футбол. Така че физически бях подготвен, да. Но научих страшно много неща. Освен това много по-сериозно ни занимаваха с езда. Аз бях яздил малко за предишния филм, който снимах с режисьора Светослав Овчаров и който също трябва да излезе тази година, но във „Воевода“ ездата беше на много по-високо ниво. Суперинтересни ми бяха и пехливанлъкът, и историческата фехтовка.

Какъв е твоят герой във филма?

С Петър Генков сме братя сираци, които никога от никого не са видели добро и стават част от четата на Румена. По време на снимките се наложи да ям истински цървул. Снимахме сцена, в която героите ни нямат какво да ядат и си правят супа от цървулите си от свинска кожа. Аз наистина ядох от нея. Ами какъв е вкусът... На цървул. (смях) За първи път ще се гледам в толкова голяма роля и много се вълнувам какво се е получило. Надявам се да съм си свършил работата.