Бабата и дядото на Меир Шалев по майчина линия се преселват в Израел от Украйна. В родината си били толкова бедни, че когато сядали да пият чай, си поделяли една бучка захар. Но как! Окачвали я над масата, пиели чай и я гледали. Разказът за бучката захар бил първият урок по въображение, който големият израелски писател получил като малък.

Меир Шалев е невисок мъж с незабележителна външност. Едва ли би спечелил награда „Мистър писател“, но литературните му награди са много – родни и чуждестранни. Ако сте чели романа му „Исав“, познавате класата му на разказвач. Сега на български излезе и „Момчето с гълъбите“, с който той печели най-високото отличие в страната си „Бренер“, а за четяща и пишеща държава като Израел това е много. Получавал е и наистина странни отличия. Заради детайлните описания на птици в „Момчето с гълъбите“ е награден с премия на Зоологическия факултет на Телавивския университет. А за неиздадения у нас „Руски роман“ – с приз на израелското дружество на ентомолозите.

Шалев от малък носи очила и това било голяма беда в родното му селище Нахалал, където повечето хора се занимавали със земеделие. „В Нахалал през 50-те да дойдеш на училище с очила беше все едно да си окачиш табелка с надпис: „Идеите на ционизма се провалиха“. Когато се преместихме от селото в града на баща ми, Йерусалим, той каза: „Сега вече всичко ще е наред, защото в Йерусалим всички са такива слепи.“

Сега Шалев отново се е върнал в Нахалал, където отглежда цветя. Има жилище в Йерусалим, но рядко ходи там, защото в този параноичен град, белязан от религиозното съперничество, му липсва тишината. Разведен, с две деца.

За първи път сте в България, какво знаете за нея?

Познавам книгите на Елиас Канети, преведени на иврит. Това е един от най-големите писатели, които съм чел. Знам за братята Кирил и Методий, създали славянската азбука. Те са взели буквата ш от староеврейската писменост, от буквата шин. Знам няколко ястия на български, защото родителите на бившата ми жена са български евреи. Музиката, изпълнявана от български женски хорове, е много харесвана в Израел.

Знаех, че имате някаква връзка с България, защото в „Исав“ се появява каца с българско сирене.

В Израел има бяло сирене, подобно на българското, но го приготвят арабите. В друга моя книга, „Руски роман“, се появява като персонаж български евреин, който разказва за цар Борис и направеното от него за спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война.

Кои са българските ястия, които знаете?

Кебапче, чушки, баница, шкембе чорба, много обичам шкембе чорба, гювеч. Моят тъст ги правеше вкъщи. Той и жена му са от Пловдив. Брат му е бил партизанин по време на съпротивата – Аврам Герон. В Пловдив има паметна плоча за него.

В романите ви има много вкусове, аромати, които буквално можеш да усетиш. „Исав“ разказва историята на семейството на хлебар от Йерусалим. Вие самият кулинар ли сте? Умеете ли да месите хляб?

Не знам да пека хляб, но обичам да го ям. Идеята за „Исав“ се роди преди много години, докато бях войник. По време на разузнаване в много бурна и дъждовна нощ изведнъж усетихме уханието на прясно изпечен хляб, което се носеше от някакво близко село. И въпреки че ни беше забранено да се отклоняваме от определения маршрут, отидохме до фурната в селото. Тогава не съм имал намерение да ставам писател, но си помислих, че ако някой ден започна да пиша, ще включа този спомен за мириса на пресния хляб. Получих комплименти от професионални хлебари, които казват, че точно съм описал работата им. Когато пишех „Исав“, прекарах много нощи в пекарни. За „Момчето с гълъбите“ направих проучвания за отглеждането на пощенските гълъби, но аз самият не отглеждам гълъби.