Преди броени часове на дансинга са изсипани 4 тона брокат. Светлините вече са полудели. След малко на сцената ще излязат Глория Гейнър или Дона Съмър. После онези, от кастата на божествените, ще започнат да пристигат с каляските, пардон – с лимузините си, но когато прекрачат прага на това място, ще станат като вас, а вие – едни от тях. Ще възтържествува най-добрата демокрация – тази на споделените грехове и удоволствия, сред звезден прах, пардон – брокат и далеч от очите на всички съдници.

Това е „Студио 54“. Започва най-доброто парти в живота ви!

През 1977 г. нещата в Америка изглеждат така – тежка икономическа рецесия и още по-тежка социално-психологическа депресия, обхванала цялата нация след войната във Виетнам и аферата Уотъргейт. Ню Йорк е наводнен от бездомници, безработни, просяци и клошари, поради което средната класа – блюстителката на реда и морала – панически избягва в предградията и оставя града в лапите на хаоса. Престъпността е висока, улиците – по-мръсни от всякога, бъдещето – напълно непредвидимо и всички искат само едно – да потънат вдън земя и да се отдадат на разврат и страхотна музика, докато нещата на повърхността не се оправят. 

В онази 1977 г. „Треска в събота вечер“ с Джон Траволта е любимият филм на Америка, диското е абсолютната мания. През последните две-три години са открити 8000 нови дискоклубове. На 26 април 1977 г. обаче в Манхатън, между Осмо Авеню и Бродуей, на мястото на изоставеното студио на телевизия CBS, където дълго време се записвали шоутата на Джони Карсън, избухва бомба, която изтрива от страниците на историята всички тези анонимни 8000 клуба, както и всички, които ще бъдат открити след това. „Студио 54“ се превръща в емблема на 70-те години, на Ню Йорк, на Америка, на диското, на модерния хедонизъм, на свободата и радостта... Три години – само толкова продължава най-великолепният период от живота на клуба – пулсът на Америка тупти в „Студио 54“. 

Всяка нощ между 23,30 и 1 ч., обикновено качен на стол заради ниския си ръст, един 34-годишен мъж стоял пред вратата на клуба и еднолично решавал кой да влезе и кой – не на Голямото парти. Един отпращал с мотива, че не е гладко избръснат, а друг допускал, въпреки че е с брада, мускули на културист, извънземна корона на главата и високи токчета. Мъжът, който еднолично решавал досущ като римските императори кой да живее (вътре) и кой – не (отвън) – бил Стив Рубел, създател, съсобственик и основен двигател на „Студио 54“. "Пашата на диското", както го нарича американската преса. Обвинявали го в диктатура заради церберството му на границите на изгубения рай, но той нагло заявявал: „Аз съм режисьорът и правя кастинг за своята пиеса. Искам да сътворя съвършения микс от звезди, поддържащи, епизодици и масовка“. Често си избирал хора от тълпата, чакаща пред 54. 

Стив Рубел бил момче от никъде – дошъл от предградията на Бруклин, от съвсем обикновено, дори бедно еврейско семейство с руски корени. Майка му била учителка по латински език, а баща му – пощенски служител с особена страст към хазарта, благодарение на която обаче успял да запише Стив на уроци по тенис. По-късно пък, благодарение именно на тениса, младият Рубел спечелил стипендия за университета в Сиракуза, където се записал да учи финанси. Още по време на първата година от следването му бащата починал, а Стив трябвало да се грижи за психически нестабилната си майка, брат си и сестра си. Работел в кафене, разнасял пици, миел чинии и дори намерил време да си хване гадже. Скоро обаче разбрал, че гаджето му си има и друго гадже – някой си Иън Шрегър. Проучил го и разбрал, че Иън произлиза от среда, подобна на неговата – роден в Бронкс, в еврейско семейство от низините на средната класа. И също като него работел на три места, за да се издържа. Така се случило, че момичето помежду им се оттеглило при някой трети, а Стив Рубел и Иън Шрегър толкова много си паснали, че останали приятели за цял живот. След като завършили съответно финанси и бизнес право, започнали и да работят заедно. Били партньори, приятели, повече от братя дори. До смъртта на Рубел през 1989 г. няма и един-единствен ден, в който двамата да не са се чували или виждали. 

Те са като ян и ин. Стив е изключително общителен, енергичен, социален, през живота си не е вечерял нито веднъж вкъщи, живее на макс, има заразително чувство за хумор и мечтае да завладява светове и да притежава империи. Иън е патологичен интроверт, спокоен, домошар, страхотен организатор, много усърден и постоянен, но изпитващ ужас от партита и нощен живот. Стив е лудо влюбен в него и това е една от трагедиите в живота му, защото Иън е стопроцентов хетеросексуален мъж. Според някои, когато Рубел разбрал, че голямата му любов е напълно неосъществима и несподелена по начина, по който искал, той казал: „Тогава предпочитам да живея бързо и да умра млад“. Тази именно философия на разбитото сърце, което няма какво да губи, той вгражда в своето „Студио 54“.