Хлябът е храна с памет, многолика и живописна. Като дете питах баба защо завива тестото, а тя казваше, че то трябва да спи за да порасне и да се превърне в най-хубавия хляб. Често се връщам в спомените при тази фина като гризина жена, с най-меките и пъргави пръсти, създадени сякаш да вдъхват душа на храната.

Предлагам ви рецепта за хляб роден в пекарните на Монца. Известен с името “pane tramvai” той бил купуван от работниците заедно с трамвайния билет, с който пътували до работните си места в Милано. Съдържа равни количества брашно и стафиди и е изключително вкусен - сладостта на плода е отлично балансирана от леката горчивина на тъмната кора.

Използвах 250 г стафиди, 2 ч. лъжички суха мая, 1/2 с. лъжица захар, 1/2 с. лъжица меко масло, 250 г брашно + допълнително за омесване и поръсване на стафидите, 1/2 ч. лъжичка сол.

Как го направих: Накиснах стафидите за около два часа в достатъчно топла вода, за ги покрие. Отцедих ги, леко затоплих около 200 мл от течността и изсипах в нея мая и захар. Оставих за около 10 минути на топло. След като се разпенидобавих масло и половината от брашното. Размесих, добавих другата половина и сол. Омесих на ръка, докато тестото стана гладко и еластично (ако е много лепкаво може да се поръси с малко брашно). Преместих в голяма, намазана със зехтин купа, покрих и оставих да втасва, докато удвои размера си (1-2 часа, в зависимост от топлината). Смесих стафидите с няколко лъжици брашно. След втасването преместих тестото на набрашнена повърхност и му придадох правоъгълна форма. Поръсих с 1/3 от стафидите и навих на дълго руло. Поръсвах с брашно и разточвах с ръце, докато сложих всички стафиди. Накрая оформих един дълъг и плосък самун, сходен по форма с чабата. Поставих върху хартия за печене, покрих и оставих да втаса за един час. Включих фурната на 230 С и поставих хляба в долната част. След 5 минути намалих топлината на 200 С и пекох още 30-40 минути, до тъмна кора.