За културата на пиене, за границите, отвъд които консумацията се превръща в проблем, и за капаните на алкохолната зависимост EVA разговаря с д-р Александър Канчелов, директор на „Клиника Канчелов“, специализирана извънболнична клиника за психотерапия и лечение на зависимости, алкохолизъм, психологични и психични проблеми.

Д-р Канчелов, много ли пие българинът?

Българинът е пиел, пие и ще продължава да пие. Интересният въпрос е: колко е много? Има редица факти, които ясно показват, че от древността по нашите земи е съществувала цивилизация не само с обществени отношения, държавно устройство, поминък, военна организация, но и с култура на удоволствието. Виното винаги е било част от нея. Аз бих разгледал думата „много“ в този исторически и цивилизационен контекст.

Как определяте съвременните навици на пиене?

Културните и географски граници на Европа са границите на виното. На изток алкохолната употреба не се толерира. На север, където свършва европейската цивилизация, започва употребата на твърд алкохол по груб начин. Ние винаги сме принадлежали към европейския стил на пиене. Най-популярен е мекият средиземноморски цивилизационен маниер и в него може да разгледаме два стила на употреба. Италианският и френският тип се свързва с консумиране на хубави вина, винаги с компания и изискана храна. Това е елегантният начин на ценителите, на любителите и на хората, които следват съвременен лайфстайл. Другият модел е на домашната употреба, българският традиционен стил – стопанинът да прибере реколтата, да се радва на плодовете на труда си и да се похвали с хубаво грозде и вино, с което да посреща гости и да празнува. Това е другият хубав стил – но когато има всекидневна употреба, вече крие рискове.

Кога възниква проблемът?

Алкохолната употреба е неправилно непременно да се разглежда като проблем. Социалната, умерената, приемливата консумация – тя е част от хубавата страна на живота. Но много лесно нещо приятно, традиционно и популярно може да премине границата и умерената употреба и да прерасне в увреждаща и проблемна, без това да е зависимост или алкохолна болест.

Точно така. Ако човек се е напил, не значи, че е алкохолик, ако не се е напил – също не значи, че не е алкохолик. Разбирането за алкохолните проблеми преминава в нова фаза, която излиза от рамките на алкохолната болест или зависимост, от която страдат от 3 до 5 процента от европейското и от българското население. Излиза се от наложилото се разбиране, че хората в света са два типа – „те“, алкохолиците, които не трябва да пият, защото не могат да пият, и ние, всички останали, които можем да пием колкото си искаме, защото нямаме проблем с алкохола. Съвременното разбиране е различно – алкохолната болест засяга малка част от населението, но при значима част от зрялото население в Европа и в България има проблемна и увреждаща употреба на алкохол. Изследванията на СЗО (Световната здравна организация) по съвременни методики показва, че 1/3 от мъжкото население и на Европа, и на България има увреждащо и проблемно пиене, тоест тези хора са преминали границите на удоволствието, на добрия лайфстайл. При жените процентът е по-малък, но е достатъчно обезпокоителен – около 20-25 на сто.

Какво означава увреждаща употреба?

Когато честотата или количеството преминат определени параметри, въздействието на алкохола върху телесните и мозъчните структури вече има увреждащ ефект. Хората с прекомерна употреба, без да са алкохолно зависими, със сигурност в следващите 10-15, а понякога и 20 години от живота си ще са в неимоверно по-висок риск и голяма част от тях ще развият тежки хронични заболявания, като например увреждания на съдовата система, които се изразяват в кардиологични проблеми – инфаркти и инсулти. В началото на новия век изследване на СЗО показа, че в България нивото на инсултите е едно от най-високите в Европа. Факторите, които очевидно допринасяха за това, бяха активната употреба на тютюн, комбинирана с активна употреба на алкохол, и това продължава да е така. Увеличават се рисковете за чернодробни увреждания, за стомашно-чревни проблеми и се повишава вероятността за рак на хранопровода. Спектърът на традиционните хронични заболявания рязко се увеличава, когато употребата премине в тази категория.