Прекъсвайки турнето си във Франция с нов моноспектакъл, Силви Вартан се завърна в България, за да представи своята книга "Мама". В препълнения клуб "Перото" тя разказа: "Написах книга, за да разкажа за моята майка, която е преживяла целия 20-ти век. Исках да я обезсмъртя. Книгата е и за хората от нейното поколение, чийто живот е бил изпълнен с много турбулентни събития и изпитания, но са преминали през тях достойно и с благородство. В съвременния свят се чувстваме малко изгубени и имаме нужда от пример. Исках моите деца да се запознаят с мама, всички да се запознаят с нея."

"Мама" е разходка в спомените на майката на Силви Илона Вартан, в семейните снимки, в семейната памет, както и в премеждията и успехите на самата певица. Разказва за началото на певческата й кариера и за нейния апогей, за браковете си с Джони Холидей и Тони Скоти, за баща й, брат й, децата й, за дните и годините, които е живяла до обичаната си майка. Книгата е написана с много нежност, любов и признателност. 

откъс от книгата

Бонбоните на чичо Сталин

Напускаме къщата на баба и дядо и отиваме да живеем в нов апартамент. Новостроящата се сграда още не е напълно завършена. Вече съм четири- или петгодишна и помня първото ни посещение на строежа. Баща ми върви пред нас по стълбището и ни осветява пътя с електрическо фенерче, следват го Еди и мама, която силно ме стиска за ръка, защото още няма парапети. Нашият апартамент е на четвъртия етаж. Смаяна съм от ярката светлина вътре. И мама е възхитена, не спира да повтаря: „Прекрасно! Прекрасно!“. Вече няма да спя с мама и татко, те ще имат отделна стая и ние с брат ми ще си имаме наша. Има още хол, кухня и баня.

За мен настъпва време на свобода и щастие. Повече няма да съм до полата на мама, няма да се пречкам в краката на дядо. Ще играя в двора на сградата с двете ми нови приятелчета, Гошо, детето на портиера, и Йоско, синът на един кардиолог, който живее под нас. Йоско ще стане известен български актьор. Често гостуваме на семейство Бринк в края на седмицата, техният апартамент е по-голям от нашия. След Жанин, Андре и Мия Бринк имат още една дъщеря, Симона, която и до днес е моя близка приятелка. Освен с двете сестри, там играя и с други деца, най-вече с Тони и Мотко, синовете на госпожа Пепа, тя се грижи сама за тях, тъй като мъжът ѝ е в чужбина. Смътно долавям, че заминаването на този мъж е свързано с някаква тайна, защото възрастните винаги понижават глас, когато заговорят за него.

Събиранията у семейство Бринк преминават спокойно и весело. Стаята, в която спим двете със Симона, е до хола, преди да заспим, ние дълго надничаме през открехнатата врата и следим какво правят родителите ни. Те играят карти, пият алкохол в малки чашки, смеят се високо, понякога татко грабва акордеона, понеже няма пиано, или пък чичо Андре навива грамофона и всички запяват. Страшно съм изненадана, като виждам моите родители, които обикновено са толкова резервирани, да се прегръщат и дори да се целуват дискретно. Симона се задавя от смях и след кратко колебание и аз се присъединявам.