Как Илиана Раева побеждава огнедишащия дракон. Всеки ден.

С Илиана Раева се говори директно, тъй като тя е директна. Желанието ни е да сподели с EVA равносметката си за изминаващата година, която бе изключително бурна и преломна за нея. Равносметката обаче се превърна в изповед

Ирина Иванова 17 ноември 2016

Снимка: Светослав Караджов

 

Докато предавахте думите, които сте казали на момичетата преди състезанието, си помислих, че вероятно така генералите са нахъсвали войниците си. Винаги ли сте била толкова самоуверена?

Винаги, още от дете. Когато бях малка, отидох при учителката в детската градина и съвсем осъзнато й заявих, че държа аз да съм Червената шапчица. И станах Червената шапчица. Лично дойдох при Мария Гигова ето в този кабинет и й казах, че искам да стана председател на Федерацията по гимнастика. После се качих на колата си и започнах да обикалям от човек на човек, за да представям програмата си. Никога не съм имала проблем с това да се заявя. Не смятам, че е нещо лошо. Правила съм си нумерологичен хороскоп и имам много единици – личното ми число е единица, рождената ми година е единица, името ми е единица. Това е част от мен – да съм непоколебима, самоуверена. Като малка бях водач на момчешката тайфа в квартала, после спортът засилили този хъс у мен, подчерта допълнително мъжкото начало. Много късно открих женствеността си, способността си да бъда нежна, мека – това са черти, които съм наследила от майка ми, която беше много любяща, много тиха. Между другото, мисля, че майка ми и баща ми също имат роля в изграждането на лидерския ми характер, защото някак винаги са харесвали щуротиите, които правя и за които повечето родители биха се скарали.

Дъщерите ви наследиха ли тази ваша самоувереност?

Децата ми са прекрасни! Но те са деца на своето време, не е нужно да приличат на нас. Забелязвам, че днешните деца са много по-спокойни, без толкова хъс, без амбиция да са първи, да са победители, каквато имахме ние. На мен това ми харесва, макар че много хора от моето поколение ги смятат за празни отвътре, лениви, апатични. Те просто са различни. От двете ми дъщери Виолета е по-темпераментната, по-остроезичната. Славея е тиха, спокойна. Наскоро започна да рисува. Виолета непрекъснато ми праща или снимки на бебешки дрешки, които е купила, или на храна, която е сготвила. Оказа се много добра готвачка, по-добра от мен със сигурност, въпреки че аз също обичам да готвя и го правя добре.

А съпругът ви какво ви казваше, докато преминавахте през всички тези трудни, но важни моменти?

Аз имам страхотна закалка от него и от неговия опит. Защото съм свидетел как и него се опитаха да го съсипят, но той нито се поддаде на провокации, нито се озлоби, нито се промени. Беше до мен през цялото време, както винаги. Без да говори много. Мълчаливо като скала.

И сега сигурно идва време за почивка?

Аз още не съм почивала. През лятото успяхме да отидем само за пет дни в Гърция, на втория ръкав на Халкидики срещу полуостров Атон. Беше преди Олимпиадата. Една вечер влязох в морето, с лице към Атон, и се оставих свещените води да измият всичката мръсотия, с която бях залята след инцидента с Цвети и която чувствах като полепнала по мен. През цялото време се молех на Господ да ме изчисти от тази негативна енергия и излязох като преродена. Това ми е почивката засега. Имам си няколко приятелки, с които се срещаме от време на време. Те непрекъснато ми се чудят как съм толкова енергична, защо все нещо трябва да правя. Последния път, като се видяхме, те ми казаха: ти просто си си такава, ще умреш, ако не си ангажирана. Вярно е. Когато се почувствам много изморена обаче, просто изчезвам за няколко дни и никой да не ме търси за нищо. За мен ръководителят, шефът трябва да е пълководец. Не разбирам тези шефове, които мислят само на каква луксозна почивка ще отидат, какви скъпи дрехи ще си купят, какви питиета ще пият, а около тях всичко се руши. Никога не съм била такава. Но също така е вярно, че аз и много се грижа за себе си. Много се гледам, много се обичам, много се харесвам. И никак не обичам да съм в ролята на жертва.

Равносметката, с която започнахме, в едно изречение?

Ами в крайна сметка любовта победи. Героите преодоляха препятствията и си взеха наградата. Казах на момичетата, че заради всички изпитания, на които бяха подложени, техният бронзов медал от Олимпиадата се е превърнал в златен. Очевидно това е възможно не само в приказките.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР