Ако искам да се запиша на семинар по нестинарство, ще ми трябват голяма цел и мехлем срещу изгаряне, така ли?

От мехлем няма нужда. А що се отнася до целта... Целта на семинара е да разберем коя е нашата мисия, какво искаме да постигнем, защо сме тук, в този живот.

Кои са най-честите проблеми, които жените искат да преодолеят?

Един от проблемите, както в Италия, така и в Индия, Сингапур, Белгия, е свързан със семейството. Жените се чувстват потиснати, защото цял живот са били на разположение на партньор, деца, за да поддържат къщата. Или пък имат кариера, която им е донесла чувство за вина спрямо децата, защото не са имали време за тях. Мислят, че трябва да бъдат перфектни вкъщи и на работа и когато не могат да го постигнат, се самокритикуват. Има и много жени, които не обичат тялото си. Когато задам въпроса кой иска да промени нещо в тялото си, всички жени вдигат ръка.

Това не е ли нормално?

Нормално е, но ако зададем този въпрос на мъжете, не мисля, че ситуацията ще е същата.

В книгата правите аналогия между избора на дреха сутрин и избора на настроение, твърдите, че можем да облечем настроение, както обличаме дреха.

Всяка сутрин ние избираме дрехите си. Обличаме се по един начин, когато отиваме на работа, по друг – за тренировка или излет в планината. Избираме кое е по-функционално – дали да обуем панталон, или да сложим рокля. Бихме могли да го правим и за мислите си. Защо да не изберем най-подходящите за нас, за да ни отведат там, където искаме да стигнем?

Разбирам го като слагане на маска, с която се надяваме да се слеем.

Не, това е влизане, „обличане“ в едно състояние на духа или друго. Ако връзката ми е приключила и аз страдам, но се държа все едно нищо не се е случило, това е маска. Другата възможност е да позволя на себе си да страдам. Но вместо да мисля, че няма да намеря изход, че няма да срещна друг човек, защото съм грозна, и не ми върви, което е дисфункционално, да мисля, че това не е завинаги и че явно този мъж не е бил за мен. Че един ден ще срещна мъжа, с когото ще бъда щастлива. Да използвам момента на самота, за да създам любовна връзка със самата себе си, като се грижа за тялото си, приготвям си храна, каквато аз обичам. Да правя нещата, за които не съм имала време, докато съм била във връзка. По този начин избирам осъзнато каква да е посоката на мислите ми. Друга често поставяна маска е свръхентусиазмът, всичко винаги да е „прекрасно“, но истината е, че за да можеш да изпиташ щастие, трябва да приемеш всичките човешки емоции, тъгата също.

Вие говорите много за щастието. Къде живее щастието, какво пие, колко пъти прави секс?

Вярвам, че щастието се храни с плодове и зеленчуци, защото не може да се храни със страданието на други живи същества. Колкото по-малко се храним със същества, които имат емоции и усещат ужаса от приближаващата смърт, толкова по-щастливи ще бъдем. Щастието пие вода и фрешове и малко вино. И прави секс всеки път когато желае. Понякога това означава много секс, друг път – малко или никакъв.

Пътувате често. Какъв урок научихте от пътешествията си?

Желанията, емоциите на всички човешки същества са подобни. Една от личностите, които са ме вдъхновили най-много, е Амма, индийката, известна като светицата на прегръдките, защото прегръща хората. Занимава се с благотворителна дейност, помага на вдовиците в Индия, на възрастни хора. От нея научих, че религията на любовта е над всичко останало.