Лучия Джованини е учител по живот. Като нея са десетки, Хорхе Букай, Ървин Ялом са сред най-известните, но има и други, не толкова професионални и не така сладкодумни.

Лучия има цял шкаф дипломи – доктор е по консултативна психология, бакалавър по психоантропология, член на Американската психологическа асоциация. Преподава невролингвистично програмиране, невросемантика, духовен и трансформационен коучинг, работа с дъха, експерт е по техниките на медитация и ходене по лабиринт, води обучения по нестинарство. Написала е бестселърите „Освободи живота си“, „Толкова различен живот“ и „Заслужавам най-доброто“, помогнали на хиляди хора да постигнат промяна. През 1999 г. създава асоциацията BlessYou!, която се занимава с личностно и социално осъзнаване. Повече от 20 години със съпруга си Никола Рива води курсове и семинари по цял свят. И един бонус – тя е бивш модел.

Наскоро Лучия беше в София за представянето на българския превод на „Толкова различен живот“ (ИК „Колибри“) и за двудневен семинар в НДК през ноември.

Виждам срещу себе си висока красива жена. Как от моделството стигнахте до психологията?

Като дете живеех в Африка с баща ми и там се сблъсках с много страдание и болка, хората нямаха какво да ядат. После, когато работех като модел, видях, че има страдание и в моя свят, където хората имаха всичко, но не се чувстваха добре. Бяха пълни с ярост към живота. Аз самата стигнах до момент, в който не бях щастлива. Започнах да следвам психология, за да потуша болката, която усещах. После започнах да помагам на другите.

Модата е създавана, за да носи щастие, защо има и обратен ефект?

Може да насочи вниманието прекалено много навън. Започваш да смяташ, че ако свалиш онзи половин килограм, ако облечеш онази рокля, това ще ти донесе щастие. Моята мечта беше да съм на страниците на „Вог“. Единствено това ме интересуваше. Нито една дреха или списание обаче не може продължително да ви направи щастливи. Но ако сме балансирани, ако вътрешно се чувстваме добре, ние излъчваме красота, имаме желание да се грижим за външния си вид, да се обличаме добре и тогава се получава връзката между мода и щастие. Трябва да започнем обаче отвътре.

Защо хората се чувстват нещастни?

Влезли сме в този задъхан ритъм на правенето, на постигането на все по-големи успехи. В това тичане губим човешките отношения, връзките. Не ни стига времето да ги отглеждаме. За това допринася и политическата нестабилност. По време на криза много хора смятат, че не могат да си позволят да следват мечтите си. Защото не смеят да напуснат работа, ако имат такава, въпреки че ги прави нещастни. Дори не си позволяват да мечтаят.

В „Заслужавам най-доброто“ пишете, че нестинарството е перфектната метафора за живота.

Ритуалът съществува от 4000 години в целия свят. В Индия, Африка, Латинска Америка, Европа. И наистина е метафора за живота, защото има неща, които смятаме за невъзможни или много трудни, както е ходенето по въглени, а после виждаме, че можем да се справим.

Как преминава един семинар по нестинарство?

В началото на семинара има теоретична част. Дефинираме целите, към какво се стремим. Колко силно желаем да ги постигнем. После минаваме към практическата част. Преди да стъпим върху жаравата, си представяме, че от другата страна са нашите цели, вече реализирани. Заедно правим огъня. В пламъците се слага лавандула. И през това време всеки участник отправя молитвите си към Светия дух, към Бога или небето с молба да получи помощ, за да преодолее препятствията по пътя към целта. Когато се образува жаравата, се тръгва по нея под съпровод на тамбури... към целите от другата страна.

Вие живеете в Болоня, къде разпалвате жаравата?

Извън града. Има един планински хотел, в който отсядат участниците, с голяма поляна пред него.