Вера Киркова, преподавателката по португалски език и култура в Софийския университет и преводач на художествена литература с множество награди, е познавач на континентална Португалия, влюбена е в Бразилия, но сега ще ни разкаже за една по-слабо позната и изключително привлекателна дестинация – Азорските острови.

За деветте Азорски острова трябва да благодарим на вулканите по дъното на Атлантическия океан и на португалците, които през XV век ги открили и постепенно ги заселили. Стратегическото им местоположение между Европа и Америка не убягнало от очите на пиратите, които обичали да кръстосват с черните си знамена и бради наоколо. Днес търсенето на потънали пиратски кораби е примамлива цел за гмуркачите, които, ако не с изчезнали преди векове съкровища, се връщат на сушата със снимки на всевъзможни океански обитатели, делфини и китове включително. Ловът на китове бил основно препитание на местните хора допреди половин век и на островите изработвали от костите им различни предмети. Износът им сега е абсолютно забранен и те са се превърнали в исторически артефакти, които може да видите тук и там по музеи и магазинчета, наред с дантелите и цветята от рибени люспи, излизащи изпод ръцете на местните жени.

Погледнати от самолет, островите наподобяват зелени килими с къртичини по тях. „Къртичините“ са малки кратери, които заедно с честите леки земетресения напомнят за вулканичния произход на Азорите. Тукашните жители са свикнали с разтърсванията и след поредното просто наместват онези от мебелите, които не са заковани за пода. Сеизмолозите са непрекъснато във връзка с японските си колеги, защото земетресенията на двете места обикновено са свързани.

Неспокойните земни недра имат още една екстремна проява – вулканичните бомби, които изскачат от дълбините на океана край островите. Лавата от изригващи под водата вулкани се издига нагоре, повърхността й през това време се охлажда и така се оформят каменни топки с изгаряща сърцевина. Елате на лов за бомби, страшно забавление е, поканили местните вулканолози Вера Киркова по време на специализацията й в университета в Понта Делгада – столицата на най-големия от островите Сао Мигел.

Както подсказва и името, св. Архангел Михаил е покровител на острова и негова статуя се издига на централния площад. Много от сградите в Понта Делгада и останалите азорски градове са в стил барок с типично португалски привкус, фасадите са украсени с прочутите орнаментирани плочки азулежо, а тесните старинни улички са покрити с калсада португеза – паваж от малки черни и бели павета, които оформят фигури на котви, кораби, глобуси и всевъзможни геометрични шарки.