За първи път ни снимат заедно, казва Евтим, докато прегръща Христина пред камерата на фотографа на EVA. Двамата са в асансьора на болница „Свети Кирил“, който зрителите познават от „Откраднат живот“. Говорим приглушено, защото наблизо един от екипите снима сцена от сериала. Давай, напъвай като майка си, крещи телевизионният доц. Захариев (в ролята е чудесният Емил Марков), който изражда едновременно майка и дъщеря. Кажете им да си извадят главите измежду краката на жените, ръцете дълбоко вътре, Емо, покажи им докъде, прогърмява гласът на режисьора. Зад него седи медицинският консултант на филма. Даа, доц. Захариев е тук, но къде ли е д-р Стилянова?

„След края на първия сезон не спряха да ме питат жива ли е д-р Стилянова“, казва Христина, която е главен сценарист на „Откраднат живот“. Епизодите от втория му сезон с мото „Маските падат“ ще гледаме по Нова телевизия до края на годината. Христина и колегите й от сценарния екип, който варира между 10 и 12 души, сами са си виновни за синдрома „д-р Стилянова“, защото на финала на първия сезон най-безжалостно оставиха катастрофиралата с кола лекарка да лежи на земята, обляна с кръв. Бременна при това. Новият сезон започна от драматично по-драматично, имаше даже атентат на летище „София“ (публиката пред екраните сигурно е чукала на дърво), а и отношенията в любовния докторски триъгълник не са в розово.

Не така са нещата при Христина и нейната половинка в живота Евтим Милошев, създател и продуцент на сериала. Той е склонен да я нарича „другарка в живота“. Определя я и като „енциклопедията на формата“, която държи в главата си всички сюжетни линии и герои заедно с биографиите им. Ако се интересувате от ЕГН-то на любимия си герой – тя е човекът с отговора. Христина е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ, има и малка роля в сериала. Тя е младата г-жа Генадиева, чието дете мъжът й подменя. С Евтим се запознават на снимките на продуцираното от него тв шоу „Сървайвър“, минават заедно през сериалите „Столичани в повече“ и „Дървото на живота“. Вкъщи Христина е малцинство, освен с Евтим, трябва да се справя с още две момчета – общото им дете Петър, който скоро ще стане на 5, и синът й Димитър Рачков, син на актьора Димитър Рачков, на 10.

Говори се, че този сериал ви е позлатил? Къде е позлатата?

Евтим: Наскоро имах международни срещи с продуценти и когато ме попитаха кое е най-отличителното качество на „Дрийм тийм“, казах – правим продукция с много високо качество на конкурентни цени. Пазарът ни е малък. Правим продукт за 7 милиона българи, от които активното население е пряко сили 5 милиона. Няма как това да генерира огромни парични потоци, да има позлати и т.н. Работим с огромен екип. За нас е важно този екип да има спокойствие за семействата си, да няма забавени плащания, което е голям проблем в България.

С кой от лекарските сериали се съпоставяте?

Е.: Аз лично – с „Туйн Пийкс“ (смее се).
Христина: По-скоро с „Анатомията на Грей“, защото разказваме човешки съдби на фона на болничната обстановка.
Е.: В главата ми е жив споменът за „Болница на края на града“ и д-р Щросмайер. Но тогава беше съвсем различно времето, имаше една телевизия, нямаше интернет и в 8,30 всички сядаха пред телевизора да гледат „Болницата“. България никога не е правила проект в такива обеми и бях убеден, че това е добра възможност.

Странно е, че не сме гледали турски лекарски сериал.

Х.: Имаше, но не беше успешен, 50 серии, което за турския пазар е провал, защото там успешните са от 150 нагоре. Беше типичен докторски, май точно затова не се котираше, изглежда тази тема не им е интересна.

Не е имало достатъчно хора с мустаци ли?

Е.: На тази аудитория други истории са им интересни, друга естетика.

Христина, разбрах, че сценарният екип понякога работи денонощно.

Заради графиците. В този сериал това е едно от най-смазващите неща. От друга страна, заради стреса изненадваме самите себе си – вадят се сентенции, малки философийки за живота, които се получават най-добре след два дена неспане.

Какъв е твоят личен рекорд?
От четвъртък и се прибрах в събота вечерта, две нощи и три дни.

Как почиваш след това?

С децата. Като общувам с тях, си почивам.