Глава на семейството

Мъжът ми беше хладилен техник и често го черпеха с алкохол след работа. Много пиеше и пушеше. Запушиха му се кръвоносни съдове, парализира се и му отрязаха крака. Случи се преди 26 години, когато дойде демокрацията. Съкратиха ни от работа и двамата. Той беше на 57, аз – на 47. И станах глава на семейството. Трябваше да изкарвам прехраната на всички. Трите ми дъщери Мариана, Ели и Лили бяха ученички. Бяха много трудни години. Децата също работеха. Най-малката започна на 9 години, а по-големите вече работеха. Чистеха магазини за по 2 лв., режеха кайсии, сини сливи. За тях 2 лева бяха пари, защото ги изпращах на училище и без 10 ст. Просто нямахме. И това много ни уплаши, ама много! Дъщерите ми разказваха: „Всички деца отиват в лавката през междучасието, а ние грабваме топката и ластика, за да не ни викат и нас на лавката. Затова бяхме най-добрите на народна топка и на ластик.“ Мисля, че децата ми тогава станаха такива, каквито са сега – добри и много трудолюбиви. И справящи се с всичко, което им се изпречи. И аз, и те никога не сме приемали нещо да се случва нечестно. Всичко трябваше да стане с труд.

Зелената енергия

По това време братът на мъжа ми ми донесе книга за лечебните свойства на плодовите и на зеленчуковите сокове. Това промени живота на цялото семейство. Сокоизстисквачката работеше нонстоп. Пусках в нея люцерна, глухарче, живовляк, лапад. В книгата пишеше, че молекулата на хлорофила е със същия състав като на мозъчните клетки и затова когато пиеш сок, особено от зелени растения и зеленчуци, всички полезни вещества се усвояват много бързо в кръвообращението. Проумях колко е важна зелената храна. Тя ми помага да нямам анемия. И моите деца израснаха много живи, защото ги хранех по този начин. Хремите и кашлиците спряха. Все още имах проблем с мускулите, но открих, че когато си направя сок от листната част на морковите и репичките, усещам прилив на такава енергия, че имам желание да обуя кецовете, да излизам, да вървя.

Здраве в чинията

От 16 години съм вегетарианка. Подобрението ми бурно се ускори, щом станах и веган. Когато започнах да ям много сурови плодове, зеленчуци, салати, осезаемо се усети, че се справям по-добре от моите връстници. Ям и различни бобови и зърнени храни – овесени ядки, пшеничени и овесени трици, булгур, гречка, минали през топлинна обработка, защото иначе молекулите на нишестето в тях запушват капилярите на мозъка. Слагам жито да покълва и посипвам салатите с него и с небелен сусам, тиквени и слънчогледови семки. Добавям и тученица. Ям по шепа на ден, за да си набавям мастни киселини омега 3. Тя съдържа повече мастни киселини от рибата и яйцата. И е противоракова и противодиабетна. Всеки ден пак за омега 3 смилам по-малко от супена лъжица ленено семе в кафемелачката и отново сипвам в салатата. Зехтинът и шарланът също имат омега 3 и 6. Ям и чесън, и кромид, защото са естествени антибиотици.

Покрай ревматоидния артрит, който получих преди 32 години, ми се изкривиха пръстите на краката. Чак когато стана много явно, започнах да чета информация по въпроса. Във всички статии пишеше, че артритът се получава вследствие на хранене с млечни продукти. Че те провокират дефицит на калций. Тогава спрях и млечните продукти.

Основни принципи

Минала съм през много падения на здравето, много връщания назад и всеки път съм виждала какво не правя правилно, за да го оправя. Здравето е резултат от правилния начин на живот, ограничаването на животинската храна, пиенето на много вода, разходките на слънце и достатъчния сън. За човешкия организъм осем часа сън са достатъчни, за да бъдат изчистени и клетките, и тялото. Всеки час от съня от 21 до 00 ч. е равен на два часа сън.
Повече от 7 години не съм кашляла. И ми прави впечатление, че при появата на някой вирус първи излизат от строя тези, които пият много кафе, кола и пушат много цигари.

От 44 години не съм пила лекарства. Не изпадам в крайности. Случвало се е сърцето ми да се разтупти от преумора, отида на лекар, купя си, пийна хапче и започвам да ходя по улицата и да залитам. Лекарствата имат странични ефекти и те правят този бум на толкова много болести.

Разговори с Бога

Когато средната ми дъщеря наближи 20 години, започна да пее в църковен хор, подариха й Библия и духовни книги. Сядахме да вечеряме и тя ни говореше. Към нея се присъедини и най-малката ми дъщеря. Не мога да кажа, че чух и повярвах. Колебаех се близо година. Веднъж реших да видя къде се събират децата ми и за какво си говорят. И там за първи път чух кой е Исус Христос.

Слава на Бога, че повярвах. Иначе щях да съм като мнозинството хора – да живея, без да приема присърце Бога. Мъжът ми беше православен, а групата, с която се събирахме, беше на адвентисти. И едните, и другите четем Библията, но я тълкуваме по различен начин. Той приемаше Господ трудничко, но преди да умре, беше повярвал, че има Бог и че Бог е този, който се е намесил в живота на нашето семейство. И мъжът ми му беше много благодарен. И чуеше ли думата Бог, виждах как започва да плаче от радост.

Дали става човек от нея?

Отпразнувах си рождения ден в заведение с всичките ми роднини. Някога ме бяха отписали. Бяха спрели да се обаждат. Толкова съм ги обичала. Исках да им покажа, че от мен става човек. Две дечица родих след диагнозата. Гледахме 23 години мъжа ми парализиран и с отрязан крак. Наричаха го щастливия инвалид. Беше вечно усмихнат, защото беше гледан много добре. Помагаше ни във всичко и се чувстваше полезен.

Дъщерите ми? Средната си мечтаеше да замине за Америка и сега живее там. Изпита на гърба си, че в Америка наистина много се работи. Признава, че й е трудно, но приема всички предизвикателства. Най-малката чисти 13 къщи в Англия. Най-голямата живее тук в София със семейството си. И просто си даваме сметка, че Бог е имал работа с нашия дом много от отдавна.