Бащата, Иван Стоянович, чието антрацитеночерно чувство за хумор се помни и до днес от засегнатите и потомците им, по-скоро бил организатор на събития във вилата. По кинаджийска линия в средата на 70-те тук – на път за морето или на връщане от него – преминавали най-големите звезди на България. Местните били във възторг от появата на Митко Бомбата и майор Деянов, по трийсетина деца се събирали в двора на семейство Стоянович и подсмърчали шумно от обожание, докато Григор Вачков и Стефан Данаилов са на масата в двора. Известните гости се водели задължително в кръчмата на Пенка. „Да не ги заведеш там беше също толкова наказуемо, колкото и да не купуваш от Пенка халва и пирони. Тя ги слагаше на почетно място, зад тезгяха до себе си.“ Ходенето при Пенка на по една мента всяка вечер в 6 било свещено задължение за най-видните светски мъже в селото, като Цветко пощаджията с неизменната му синя куртка и шапка, бай Пане счетоводителя, бай Стоян Чърчила, наречен така заради навика му да носи сламена гарсонетка като британския премиер, Трендафил, бивш даскал, и Петър Стоянович старши. Соарето се казвало по френски маниер chez Penka – при Пенка. С тази славна жена, леко люта по нрав, е свързана и една от най-разказваните истории с Иван Стоянович. Случило се така, че Пенка умряла. Иван Стоянович натоварил в сивата жигула СТ 5942, притежание на семейството между 1974 и 1992 г., сина си Дими, около 9-годишен, и Пенкиния съпруг и заминал към гарата да купува ковчег. Купили го, сложили го на задната седалка с леко отворени врати и тогава Иван Стоянович се сетил, че няма място за Дими. Но излязъл от ситуацията. И когато малко по-късно жигулата спряла пред събралите се в селото опечалени, ковчегът бил изваден и отвътре изскочил Дими като заек от шапка. Малцина се зарадвали на жизнерадостната гледка. „Майка ми припада, после гони баща ми да го бие“, казва Петър, който тогава е в казармата и знае случката по разкази. Майката е Ани Бакалова, която цял живот си пати от чувството за хумор на съпруга си. Талантливата филмова и театрална актриса почина този юли, 17 години след мъжа си.

Нейна снимка в рамка е поставена на видно място върху масата в кухненската пристройка с поглед към зеленината навън – към пищните мушката и тагетиси, към розите и циниите, драпериите от орлов нокът, който „вечер мирише хубаво, на ориенталска гювендия“, и маниашки косената от Петър трева, към боровете, липите и короната на големия дъб в обширния двор, към чинарите, които „садихме с Миро Боршош“ и вдигнатата на асма глициния с дива лоза. Държа снимката на Ани на най-хубавото място, за да може да вижда всичко, казва Петър Стоянович.

Гледката, която се открива от вилата, като цяло е великолепна – погледът се рее чак до Средна гора и Рила с пистите на Боровец и Белмекен.

На Ани Бакалова реставрираната с вкус и деликатни намеси селска къща дължи много за интериора си. Докато пътува като актриса на гастроли в провинцията, Ани събира всевъзможни предмети от селския бит, носии. „Веднъж ги пращат да играят „Котка върху горещ ламаринен покрив“ в наскоро построения Димитровград, представете си, и оттам донася много неща, с които доскорошните селяни искат да се разделят“, казва синът. Той допълва интериора с много снимки, които е събирал от селски къщи. Мъже с мустаци и жени със забрадки от сватби, кръщенета, войниклък, някои истории се знаят, други са просто безименни лица. Една от стените на трема на старата къща е украсена със снимки на кучетата му. „Винаги съм имал кучета. Последните 10 години открих ловните породи – не са агресивни, не лаят като изоглавени, любопитни са. Аз и такива деца обичам“, казва. Той има 3 деца, на 3, 12 и 16 години. „Засега са две момчета и едно момиче, но много напредна медицината и може да поискат нещо друго (дали не се усмихва?). Идват тук, готвим заедно, ще ги науча да се хранят човешки. Най-много готвим с малкия, месим хляб, замеряме се с кюфтета. Големите са в различни стадии на пубертета. Наскоро дъщеря ми звънна зарадвано-притеснена, че в училище по история са им говорили за прадядо й.“ (Петър е правнук на Иван Стоянович – Аджелето, революционер, основна фигура в Съединението, създател на българските телекомуникации и на първата българска телеграфна агенция, дипломат и царски съветник. Дядо му д-р Петър Стоянович е тютюнев експерт, сред основателите на футболен клуб „Левски“ и негов дългогодишен председател преди 1944 г. – б.а.)

Децата му са от различни връзки. „С много жени съм живял и след тях остават хубави неща – красива завивка, шикозна покривка“, е отговорът на въпроса ни дали във вилата има следи от женска намеса. Сега до него постоянно са кучетата му, които дори го чакат пред банята, когато взема душ.

Петър Стоянович казва, че не познава състояния като скука и „нямам какво да правя“. Покрай вилата и огромния й двор има много за вършене, донесъл си е и материали за книгите, които пише – история на България през последните два века. „Много обичам приятели да ми идват на гости, но трябва да има известен ред“, казва с естествена за германист и доктор по философия от Виенския университет строгост. Но този мъж, който изглежда сдържан, следва да бъде заподозрян в прояви на истински алтруизъм. Защото как иначе се нарича човек, който не пие ракия, но пътува специално до село Илинденци, за да вари 50-60 кила гроздова с приятели и за приятели? Опитахме я, ароматното й тяло и кадифена сърцевина могат да разпалят дружески чувства както у отделни хора, така и в цели колективи, което я прави идеална за целите на всеки тиймбилдинг. На последния такъв тук са били представители на приятелския кръг на Петър Стоянович: Коко Каменаров и Радина Червенова, Гого Лозанов и съпругата му Галя, Владо Пенев и Марта Вачкова, Теодосий Спасов и Бойка Велкова, композиторът Асен Аврамов и актрисата Таня Шахова. Опитахме се да разберем от Дончо и Лола как е минало, но те дума не казаха.