Във фамилията Стоянович приготвянето на храна и сядането на маса винаги е било важен ритуал. Баба му по бащина линия Бина – Дева по зодия и цербер по характер, всеки ден готвела за 8 души в къщата им на „Попа“, защото на масата сядала и сестрата на баща му, актрисата Жана Стоянович, която живеела на горния етаж, със сина си. Пруският режим на изхранване на г-жа Бина включвал богата закуска със сварени яйца – точно 7 минути, хляб, сирене, колбаси, в 10 идвал плодът, а в мига, когато по радиото обявявали 13 ч., се сядало за обяд – салата, супа, основно. После всички се оттегляли за следобеден сън, в леглото бабата четяла немска и руска граматика, бидейки професор и по двете. В 16 ч. тръбата, метафорично казано, свирела за следобедна закуска. „Много обичах, баба ми разбиваше с тел белтък и прясно набрани малини, или пък правеше „шато“ или „гогол-могол“ – разбит на пяна жълтък със захар, леко за панкреаса ястие. Ставаше като крем „Дипломат“, като изядеш едно и стигаш до гарата на галоп“, казва Петър Стоянович. Всъщност гарата е доста под шопското село, в което се намира вилата и „в което виреят кучета и джанки, а някога в кръчмата се пиеше два вида алкохол – плодова и гроздова“. После добавя – „и мастика“.

Вечерята била между 7 и 8, задължително с лек десерт в лицето на домашни кейкове и торти. Понякога се появявали и по-тежки десерти, особено ако към готварския екип се включела и бабата по майчина линия, майсторка на турските сладости като кадън гьобек, пъпа на кадъната – сиропирана курабия, която се замесва с пепел от букови дървета...! „Сериозно се хранехме, нямаше балнео-санаторни извращения“, обобщава диетичните принципи на Стояновичи Петър. Г-жа Бина се отнасяла сериозно и към добрите маниери на маса, към които внукът й привиквал с две томчета от поредицата немска класическа литература под мишниците – за да не разперва лакти по време на хранене.

През декември ще излезе книгата с рецепти на Петър Стоянович, озаглавена „Така би сготвила баба ти“. Определя я като „опит за малък манифест към младите дами“. „В кой дом едно време жените не готвеха прекрасно, а сега младите са далеч от тази работа“, казва авторът, който в книгата говори във второ лице единствено число, определено от него като „вокатив“ и по-известно в българския като заповедна форма. Нарежи, свари, настържи – скритото обръщение е вероятно към споменатите по-горе млади жени, които с помощта на описаните рецепти „ще могат да си въртят децата, мъжо и гостите“.

Подозираме, като запознати със сладкодумието на г-н Стоянович, че книгата ще може и просто да се чете с наслада, така както мнозина гледат кулинарни предавания без мисъл да сготвят някоя от рецептите. Включените в нея супи, сосове, основни ястия и десерти са гарнирани с вкусни семейни истории, разкази за пътешествия и за това къде и как се е появило дадено ястие. Ще научим веднъж завинаги каква е разликата между унгарския, чешкия и австрийския гулаш, както и за неуспешния опит на френските кулинари да прекръстят супата вишисоаз в крем франсе след Втората световна война. Сред рецептите са и Царските блини на баба Бина, „които се ядяха главно по Заговезни, малко по руски маниер, приготвяха се от обяд до вечерта, с много втасване, сметана и масло и се гарнираха с хайвер, риби, накрая и със специално заделено сладко от боровинки. Съкрушително ястие като тежест и вкус.“

Под калоричния знак на тази кухня преминават летата на Петър Стоянович, както и на 10 години по-младия му брат Димитър, във вилата. Заедно с баба и дядо. „Завалиите, бяха градски хора, но се качваха тук с нас от 24 май до 15 септември“, казва той. Към обичайния пруски режим се включвали и задължителните обедни бани със слънчева вода, стопляна в шишета на поляната пред къщата.

Дядото, Петър Стоянович, който е завършил гимназия във Франция и държавни науки в Германия, вземал умерено към слабо участие в домакинския живот. Случвало се г-жа Бина да го помоли да наглежда млякото на печката. Когато то изкипявало, обяснявал – аз го гледах, но не смеех да пипам. Кулинарният му принос се състоял в производството на особен вид деликатес, който ставал от синьо българско сирене, оставено на оплюване от дворните мухи, след това появилите се благородни или недотам червейчета били прогонвани със солена вода, като накрая се получавал изискан кремест вкус.